Когато гледаш в очите на мъжа, когото желаеш с цялото си същество, независимо дали го правиш на чаша кафе или погледите ви се пресичат през зала, дълга 20 м. ;., единственото, което като че ли виждаш като на екран, са играещите в главата ти образи.
Вплетените длани, така силно вплетени, като че никога няма да се откъснат, виждаш себе си подчинена и отдадена само на един жест, с който той те е притеглил към тялото си, но е било със сила три пъти по-голяма от тази на най-силния магнит, въпреки че е било така нежно…
Мисли, ах тези непокорни мисли: фантазии, в които твоята единствена цел е да го възбудиш така, както той възбужда теб само с присъствието си, да усетиш поне за миг, че го имаш, точно в този миг. (Той и за този миг ти трябва де:)
Как да му обясниш какво чувстваш към него, когато го гледаш? Ако е музикант, му дай за пример най-дългата оратория; ако е политик, тогава може би това ще е резултатът от изборите в най-добрия им вариант; ако е меломан, то тогава това е усещането любимата ти група да звучи от най-мощните уредби на огромен стадион; ако е математик, тогава го накарай да вземе най-неописуемото усещане и да го умножи до безкрайност; ако е ценител на изобразителното изкуство, да си представи най-желаната картина и че я е придобил за най-високата възможна сума на търг, но все пак е факт и вече я има.
Да, можеш да му кажеш по много начини, какво чувстваш. Но е по-добре да му го разкажеш. Да му разкажеш, как си представяш, че двамата сте в пиано бар, освен вас има може би още само една маса, но хората са толкова погълнати един от друг, че не ви обръщат внимание.
Как танцувате на пътечката, а ти ги притегляш за вратовръзката към себе си, разхлабваш възела й и я захвърляш настрани.
Как прокарваш ръце по гърдите му и започваш да разкопчаваш копчетата на ризата му едно по едно, докато тя падне на земята, а ти стигаш до колана му.
Как той, който до този момент е стоял като че пасивен, решава да поеме инициативата и вплита ръце в косата ти, като те притегля към себе си.
А после идва ред на устните ви и на тази безмълвна борба за надмощие.
А после той опира гърба ти на стената, музиката продължава да се лее от пианото и тече като ток през телата ви. Но това, което всъщност ви кара да се впивате по-силно и по-силно един в друг, не е музиката, да не се заблуждаваме:)
И ти усещаш, как единственото, НАИСТИНА ЕДИНСТВЕНОТО, което искаш в този миг, е той да бъде в теб. И когато го усетиш в себе си, когато едната му ръка те подпира на стената, а другата е вплетена в косата ти, когато като че ли няма разстояние помежду ви, ти се струва, че това е съвършеният миг.
Как да му разкажеш за това? По-добре да му покажеш. А и как да му разкажеш за това, без да го шокираш и да го накараш да побегне?
Защото хората все още се страхуват от хубавите неща.