Редакция "Нова Варна"
Учените са открили най-древната човешка гробница, датираща преди около 78 000 години, съобщават от Reuters
Това откритие хвърля светлина върху емоционалния живот на ранните представители на вида хомо сапиенс,
Миналата седмица учени обявиха, че са открили място на погребение, датиращо отпреди близо 78 000 години. Там дете, наричано „Мтото“ (дете на суахили) е погребано в пещерата Панга я Саиди близо до кенийското крайбрежие.
„Това е в основата на символичния ум, който характеризира Homo sapiens“, казва антропологът Мария Мартинон-Торес.
„Детето беше погребано в жилищен обект, близо до мястото, където е живеела тази общност, което доказва колко интимно са свързани живота и смъртта. Само хората се отнасят към мъртвите с такова уважение, внимание и дори нежност, с които се отнасят към живите. Дори когато умрем, ние продължаваме да бъдем някой за нашата група „, добави антропологът.
Мтото е положен в плитък гроб в пещерата, главата му е поставено върху възглавница, а тялото внимателно е увито в покров. Смята се, че детето, чийто пол все още не е известен, е починало на възраст между две години и половина и три години.
Телцето му е обърнато надясно, в ембрионална поза, с колене, прибрани към гърдите. Мтото бил част от общност на Хомо сапиенс ловци-събирачи.
Не е ясно кога е започнало погребалното поведение, но древните Хомо сапиенс и нашите братовчеди от Неандертал са го практикували. Антропологът Мартинон-Торес го нарече „тип поведение, което ни позволява да поддържаме връзки с починалите и да се сбогуваме“.
Най-старото явно място за погребение на неандерталци в Израел е отпреди около 120 000 години, сходно по възраст с най-старите известни погребения Хомо сапиенс, също в Израел, каза Бойвин.
Превод: Редакция „Нова Варна“, Ралица Димитрова
