Мариела Анастасова
След министъра на икономиката Кирил Петков и министъра на културата Велислав Минеков, дойде ред и вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов да участва в рубриката „Властта говори! Открито“, която се излъчва на живо във Фейсбук страницата на Министерски съвет. Темите, които Пеканов коментира са свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, развитието на страната и други, които имат социално-икономически характер.
„Няма определена конкретна дата на която Планът за възстановяване и развитие на България да бъде внесен за одобрение в Европейската комисия“. Това обяви във Фейсбук рубриката на правителството „Властта говори! Открито“ Атанас Пеканов. По думите му обаче това трябва да стане в обозримо бъдеще, а едно забавяне извън рамките на тази година, би могло да бъде „по-проблемно от гледна точка на бюджета“.
В момента се вземат предвид критиките на парламентарните групи към Плана за възстановяване и развитие. Пеканов смята, че не е добре следващо правителство да започне наново да пише план:
„Едно забавяне обаче извън рамките на тази година, може би може да бъде по-проблемно от гледна точка на бюджета. Същото обаче бих казал, дали ще са през декември или през януари макроикономически не е толкова голям проблем, но е проблем за бюджета. Ние трябва да вървим тук по някакъв кратък срок и тук е моят апел към парламентарните групи – те да мислят за плана, защото има отворени точки, които само те могат да зададат как да бъдат решени, особено в сферата на върховенството на закона“.
В Плана за възстановяване не е разписано кога ще се затворят въглищните централи. Това не е от компетентността на служебно правителство. Дебати досега не са водени.
„Не е редно ние да дойдем и за няколко седмици да решим. Затова в плана е залегнало създаване на Комисия за енергиен преход, която да създаде два-три сценария за въглищните региони и за въглищните централи следващите 10-20 г. Да ги даде на парламента и до даден период НС да вземе решение какво ще се случва в бъдеще“.
Пеканов каза още, че въвеждането на еврото в България има и позитиви, и негативи. Ако то съвпадне с период на потребителски подем, цените ще растат в по-голяма степен, но най-големият риск ще бъде за най-уязвимите групи. „Тези, които трябва да информираме добре – хора в отдалечени населени места, по-възрастни хора, за които това преминаване към еврото може да бъде някакъв вид шок, т.е. те може да не са подготвени за това. Ще им трябва информационна кампания, мониторинг на цените, така че когато се случи преизчисляването фирмите да не злоупотребяват по някакъв начин“, посочи служебният вицепремиер.
