Редакция "Нова Варна"
Утре, 8 ноември Православната църква почита Архангел Михаил, познат ни като „пазител на душите и борец против злото“.
Той често е рисуван с огнен меч и копие, с което пробожда дявола. В православната именна традиция няма друг божи хранител с толкова много длъжности: „вожд на небесните сили“, „борец против духовете на тъмнината“, „защитник на християните от дявола“, „предводител на христовите армии срещу езичниците“, „пазител на нашите души“ и „душевадец“.
Ето тази, последната, като че ли е една от най-важните му мисии – Архангел Михаил е пратеник на Бога, който прекъсва земния ни път, той прибира душата на човека. Но преди това да стане, според православната вяра, всеки един от нас – християните, при своето кръщение се дарява от Бога с ангел-пазител, който го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път. Но трябва да внимаваме, този ангел не прощава всички наши грехове, той не е принуден да бди над нас вечно. Ако нещо не му хареса, той може да престане да ни закриля и тогава дори Бог не може да ни помогне. Колкото по-праведен е бил човек през времето на земния си път, толкова по-чиста отива душата му при Архангел Михаил.
Трапезата в чест на Архангел Михаил е празнична – коли се курбан и се пекат така наречените рангеловски хлябове, които са два вида: боговица и рангелово блюдо. Освен това, в задължителните ястия на софрата се включват и овнешко или шилешко, варено жито, фасул и червено вино. Архангеловден е християнски празник, който се чества всяка година на 8 ноември в чест на „съборното единство на ангелските чинове“.
Празникът е известен също и като Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили
Архангеловден в Българския народен календар
Според българските народни вярвания Архангел Михаил е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души. Той взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка). По тази причина той бива възприеман от населението като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия – душовадник, вадидушник.
На празника му се организират курбани за светеца, семейни и родови служби, общоселски празници и събори. В съботата преди празника му се прави Архангелската (Рангеловската) задушница – една от най-големите през годината, което е в пряка връзка в представата за Свети Архангел Михаил като ангел на смъртта. За задушницата, както и за патронния празник на светеца, се приготвят специални обредни хлябове, наричани Рангелово блюдо, Рангелов хляб, Арангелово и др., които по външен вид и названия повтарят основните хлябове, приготвяни за погребение. Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“ Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“ На някои места в родината ни домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благословия.
При смърт, българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.
На този ден имен ден празнуват носещите следните имена: Алина, Ангел, Ангела, Ангелин, Ангелина, Ангелинка, Анджела, Анджело, Анжела, Анжело, Архангел, Гавраил, Гавраила, Гаврил, Гаврила, Емил, Емилия, Мила, Милан, Миле, Милица, Милен, Милена, Миленка, Милка, Милко, Милтен, Милчо, Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радина, Радка, Радко, Радмила, Радо, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Радул, Ростислав, Ростислава, Райка, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаел, Рафаил, Рафаела, Рая, Раян, Руси, Руска, Серафим, Серафима, както и техните производни[2].
