Редакция "Нова Варна"
Лекари в болницата в Разград успели да върнат пациент към живота след тежка битка с Covid-19. С благороден жест той изрази своята благодарност към тях.
Атанас дари цялата си заплата на разградската болница. Мъжът е лежал 34 дни в COVID отделението на болница „Св.Иван Рилски“. Бил е в кома, наложило се е два пъти да бъде интубиран. И шест месеца по-късно, след като се е възстановил и отново е тръгнал на работа, решил да направи жест към медиците.
Атанас влязъл в болницата през март с диагноза COVID. Състоянието му се влошило. Не помни голяма част от престоя си там.
„Аз имам спомен една седмица преди да вляза в болницата – как вдигнах висока температура, нищо повече. Само една температура, а това, което ми казаха медиците, е че съм имал диабет, новооткрит диабет, който може би е влошил нещата”, обясни пред NOVA той. Борбата за живота на Атанас продължила повече от месец. Борил се, заедно с целия екип на интензивното отделение.
„Тези хора бяха 25 часа с мен, те ме обгрижваха и предполагам, каквото аз съм го преживял, те са го преживяли в пъти повече. Знам колко на мен ми беше трудно, знам колко и на тях им е било трудно. Тези хора даваха всичко от себе си, за да оживея”, смята мъжът.
„Преживяхме изключително труден момент цялото семейство. Аз, двете ни дъщери, той една значителна част от всичко не си спомня, но ние си спомняме много добре”, казва съпругата на Атанас – Теодора. Спомнят си, че Атанас посрещнал 47-ия си рожден ден в кома. Единственото, което дъщерите му можели да направят за него, било да му нарисуват картичка.
„В която му казват, че го чакат да се прибере в къщи здрав. Подаръкът за рождения му ден беше една икона на Богородица и тази картичка”, добавя съпругата на Атанас.
И докато семейството разказва за преживяното, началникът на интензивното отделение в разградската болница д-р Георги Кулишев едва успява да отдели време за среща с нас. Защото всяка минути му е ценна. Между живота и смъртта в този момент на апаратна вентилация са десет души в интензивно отделение. Лекарят не крие, че понякога, както и по време на лечението на Атанас, е имало моменти, в които е губел надежда.
„Поне на два-три пъти съм загубил надежда. Всъшност сме загубили надежда, защото аз не съм сам, всички работим в един екип – лекари, сестри, санитарки. Имаше, и то беше съвсем основателна тревога, но благодарение на нашите усилия и най вече на божията помощ –успяхме”, смята д-р Кулишев.
Шест месеца Атанас Атанасов се възстановявал с рехабилитация и с помощ от близките си. Наложило му се да се учи да се храни и да ходи отново. Затова, когато пак тръгнал на работа, решил да направи жест към екипа на отделението за интензивни грижи. Дарил цялата си заплата. Казва, че не е искал публичност, но се надява доброто да води към добро.
„Слагам си ръката на сърцето – доброто да води към добро. Тези хора ще направят нещо добро с това, което аз направих за тях, защото те освен за мен, се грижат ежедневно за хората тук. Те дават убийствени смени. Надявам се ако съм първи, да не съм последен”, пожела си Атанас.
„Това за нас е много сериозна морална награда, подкрепа и морално признание за нашите усилия”, добавя д-р Кулишев.
Семейство Атанасови искат да вдъхнат кураж и вяра на всички, които се борят с вируса, и да не губят надежда.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
