Снежи Раева
Експозицията, разположена на целия първи етаж на Галерията, представя близо 100 произведения на 65 значими български автори, творили от първите десетилетия на ХХ век до наши дни. На 18 януари ГХГ-Варна предоставя безплатен вход за всички посетители.
Традиционно Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, започва годината с голяма представителна изложба от своите богати фондове. Мащабната експозиция, която застава пред публиката от 18 януари, е селектирана от колекцията на Галерията под мотото “Жанрове в живописта от фонда на Градската художествена галерия във Варна”.
Акцентите в проекта представя културологът, изкуствовед Доротея Павлова, директор на ГХГ – Варна:
В изложбата „Жанрове в живописта от фонда на Градската художествена галерия във Варна” са представени 98 живописни произведения в жанровете на пейзажа, портрета, натюрморта и фигуралната композиция от 65 автори. Колекцията, формирана в продължение на 70 години, отразява значимите творчески имена и особеностите на художествените процеси в историята на българското визуално изкуство.
В подбраната експозиция са представени панорамни пейзажи на утвърдилите се с творческото поколение от първите десетилетия на ХХ век варненски маринисти Георги Велчев и Христо Каварналиев. Освен с великолепните морски пейзажи от българското Черноморие, притежаващи изключителна пластична изразност, те присъстват в изложбата и с живописни автопортрети, датирани в първата половина на 1940-те години, в които реалистичният образ е обогатен с експресивни и символистични внушения. Тъмният колорит и ескизният маниер на изграждане подчертават драматизма, закодиран у човека, съвременник на военните конфликти.
Класикът на маринистичния пейзаж Александър Мутафов е представен с образеца „Вълни” от 1934 г. Фронтално срещу зрителя, със силно скъсен първи план, се разгръща кипежът на морски вълни, предадени с вярност към натурата, което създава изключително емоционалното внушение. Марио Жеков – един от утвърдените български художници в морския пейзаж от първата половина на ХХ век, е представен с пейзаж от Балчик, създаден около 1940 г. Към варненската маринистична традиция принадлежи художникът Милен Сакъзов, чиято композиция разкрива безспорния живописен талант, с който авторът претворява природата посредством триизмерност и плътност на формата на вечно менящата се морска стихия.
Жанрът на пейзажа е предпочитан и от художника Янко Маринов, основател и пръв директор на Художествена галерия във Варна. Неговите изгледи от Италия и България са рисувани пленерно с отривиста и точна мазка в характерен постимпресионистичен стил. Големият талант на Борис Денев се открива в живописната творба “Пейзаж от Кавала” от 1942 г., изграден в стегната композиция, в която художникът успява да свърже пространствени плановете, предадени с различен художествен маниер – в предния план дърветата са изобразени материално и плътно, докато сградите във вторият план на пейзажа са рисувани с подчертана линеарност.
Реалистичният пейзаж е представен в експозицията с изкуството на Атанас Михов, чиято композиция удивлява с поетичното внушение, постигнато от тоналното богатство, чрез което художникът изобразява природата. Импресионистичният стил в пейзажа се открива в произведението на Данаил Дечев „Търново”.
Изключителната пластична култура на художника Ванко Урумов се открива в неговия пейзаж „Остров Алхон” от 1977 г., както и в натюрморта „Московска керамика” от 1976 г. и фигурата „Разходка във Версай” от 1981 г. Във всички тях може да се изследва художествената интерпретация на документалисткия момент и архитектоничния принцип на създаване на формата.
Варненската художничка Дария Василянска работи в жанровете на пейзажа, натюрморта и фигуралната композиция. Нейната постекспресионистична естетика демонстрира възможностите на чистия цвят и на композициите, в които отсъства светлосенъчно моделиране, така че се постига живопис, усвоила иконографските принципи на изграждане.
Пейзажът „Бряг” от 1980 г. на Георги Баев утвърждава характерните за неговото изкуство лаконична композиция и пестеливи изразни средства, чрез които постига ниския хоризонт на морето, изведен в права, равна линия. В експозицията е представен „Индустриален пейзаж” от 1962 г. на Емил Стойчев. Майсторът колорист смело конструира пространството чрез живописни петна, образуващи хармония от светлини и сенки, създадена изцяло по художествените закони на живописта и само привидно кореспондираща с натурата.
Колекцията на галерията във Варна притежава образец от ранните пейзажи на Генко Генков. „Край София” е създаден през 1961 г. Композиционните елементи в произведението са изградени като едри пропорции. Художникът още не е стигнал до експресивната употреба на черното и характерните за по-късния му художествен похват плътни, пастозни и много тежки мазки. В тази ранна творба авторът енергично е издраскал живописната повърхност, за да предаде динамиката на пейзажа. Перспективата е заменена с подреждане на колоритни полета. Това бележи тенденциите към търсене на автономност на художествения изказ отвъд сюжетната картина, характерна за този период в българското изкуство.
В изложбата може да се вид и пейзажът „Гора“ от 1983 г. на Йордан Кацамунски, чиято поетика се изгражда от нюансиране на обща монохромна гама. От същия период е и пейзажът на Никола Даскалов „Балчик”. Независимо, че авторът едно десетилетие по-рано е достигнал в изкуството си до пълната абстракция, в тази живописна композиция се придържа към разпознаваема натурна форма. В изложбата могат да се видят още пейзажи от художниците Преслав Кършовски, Владимир Вичев, Теню Щерев, Дора Бонева, Йордан Йорданов, Ангел Атанасов и Радко Мурзов, които обогатяват жанра с авторски интерпретации.
През 1970-те и 1980-те години в българското изкуство се появяват нови пластични търсения в жанровата дефинираност. В колекцията на галерията във Варна жанрът на натюрморта е представен с произведения на Стефка Аройо, Лиляна Русева, Кина Петрова, Маргарита Денева, с произведения, в които се претворява делничната поетика и съвременната предметност, изхождаща от модерната опора в сетивността с характерна ярка звучност на локалния цвят и динамична образност. Особен интерес представлява живописната картина „Самовар“ от 1982 г. на Вера Недкова. Тя е образец на усвоените в българското изкуство пластични и формални стойности от европейската художествена култура. Посредством композиция от три художествени образа художничката изгражда пространствения ракурс, постига автономност на цвета и изследва отношението цвят – светлина. Михалис Гарудис в „Кафене“ от 1969 г. вгражда натюрморта в композиция с фигури и мозайка от декоративни елементи, така че да демонстрира отместването на границите в жанровата определеност в живописта.
Наред с пейзажа, основен жанр в българския импресионизъм е портретът. Характерен образец е „Портрет на М. Михайлов“ от една от първите жени-художнички в българското изкуство Елена Карамихайлова. Портретът е придобит като дарение в колекцията на варненската галерия в началото на 90-те години. Образът е изграден в профил посредством полагане на мека, къса вибрираща мазка, която създава внушение за въздушност. В картината е уловен един миг на притихналост, вглабеност и размисъл.
Академичния реализъм е характерен за портрета на проф. Иванов от Борис Митов. Илия Петров, който остава в българското изкуство с голяма поредица от исторически картини и творби на революционна тематика, е майстор и в жанра на портрета. В изложбата е представен с „Портрет на старец”. Живописната материя е изградена чрез деликатни полагания на боята, цветовете се преливат, така че се създава усещане за вътрешна светлина в пространството на картината, постигната чрез редуване на топъл и студен интензивен, и приглушен колорит. „Спиридон” от 1965 г. на Найден Петков притежава материална плътност и тежък колорит, достигащи до физическа осезаемост. Същевременно художникът съумява да реши чисто пластична задача и да постигне синтез между фигурата и пространството.
Фигуралното е изследвано и в произведенията на Димитър Киров, Бисера Прахова, Андрей Даниел, Снежина Попгенчева, Володя Вълчев, Милко Божков, Димитър Трайчев и Мария Зафиркова – всеки един от тях носещ голяма живописна култура и представляващ явление в съвременната история на българското визуално изкуство.
Изложбата е достъпна за публиката от 18 януари до края на февруари 2022 г. при спазване на актуалните противоепидемични мерки, включително „зелен сертификат“.
Галерията прави жест към почитателите на изкуството в морската столица и предоставя безплатен вход за всички на 18 януари, за да могат повече хора да се докоснат до съхраняваното във фондовете й изкуство.
