Редакция "Нова Варна"
Наближава един от най-хубавите и добре запазени български празници, известен като Петльовден.
Празник на мъжките рожби, на семейството и съхранението на рода и паметта. Все по – малко са местата в България, където може да наблюдаваме подобен тип почти запазени празници. Въпреки, „завръщането“ към традицията, пък било то под формата на посещение на любителски клубове за народни танци, народни песни и др. Разбира се неизбежно е постепенното избледняване на българските обичаи. Но празник като този ни дава надежда.
Петльовден е празник на мъжката рожба. Много и интересни са легендите, които са свързани с произхода на този празник. Отидете в с. Голица, Варненско. Там ще намерите поне няколко души, които ще ви разкажат историята за онази храбра българска майка, която е живяла в годините когато турския султан сформирал най-страшната войска-тази на еничарите.
И заповядал султана да тръгнат неговите довереници от село на село, от град на град и да вземат от поробените българи най-свидното им. Най-милото им. Мъжката рожба. Така и станало. Безмилостните турски войници обикаляли и събирали малките момченца българчета, от които правили най-изпълнителната турска армия-еничарската. Всички знаем и помним филма „Време разделно“, с онази прословута сцена, когато еничаринът се връща в родното си село и гази по сватбената трапеза на своите близки. Това са били еничарите. Та имало една майка, която не искала да предаде детето си на турците. Решила да заколи петел, да опръска с кръвта му входната врата и да каже, че е заклала сина си за да не го даде. Така и сторила.
Опръскала портата с кръв и ревнала пред нея, а детето затворила в зимника. Войниците минавали и събирали децата, наближили кървавата порта и видели майката да плаче. Попитали я какво се е случило. Тя нищо не казала, но една съседка, предварително уговорена отишла при заптието и му казала: “Ага, тази жена сутринта закла детето си и с кръвта му опръска портата, няма деца за вас тук.” Тогава Агата се обърнал към другите им заповядал да върнат вече взетите деца и веднага да си тръгват от това място.
Случката стигнала до ушите на султана, като разбрал какво се е случило той заповядал в това село турски крак да не стъпва повече, щом майката е способна на такова нещо, грях е еничари да се вземат от там.
Това е само една от легендите, които формират представата за празника Петльовден. Други легенди ни препращат към библейските сюжети за раждането на Христос, когато царя Ирод заповядал всички младенци в царството му да бъдат избити.
Днес празникът се чества предимно в Североизточна България, особено е запазен в село Голица и околните селища, отбелязва се и сред гагаузите в Добруджа.Разбира се много се е променил този ден днес, но основните елементи са се запазили. Винаги се коли петел, най-големия и най-хубавия. Преди това се облича в празнична премяна ушита специално за него. Играе се с петела. Вдига се на високо. В празника участват предимно жени.
В село Голица и околностите се организират тържества, които започват в ранни зори и продължават до късно вечер. След като по къщите се заколи птицата и се приготви погача, петела се сварява цял. Жените се обличат в традиционни носии и се отправят към центъра на селото. Интересно е че от всички краища на България се завръщат в родното село Голица изселниците за да отпразнуват този хубав ден заедно.
В читалищния салон се подготвят маси и пейки, където се прави и възстановка на обичая. Петльовден е свързан с Бабинден, за това и тук почитта към бабата е много важна. В дни като този се забелязва уважението на младите към старите.
В село Голица, където се смята, че този обичай се е съхранил най-добре има паметник на петела. Тази година на 2 февруари, в неделя също от близо и далеч ще се съберат хора за да поклонят пред птицата символ на слънцето и огъня, която е спасила мъжките рожби за да я има България!
