Стъпки между есенни листа
лятото на зиг – заг криволичи,
босоного в меката трева
и свенливо е като момиче.
С шепи, изподрани в къпинак,
вместо фиби – с трънчета в косите,
под ресници натежали с благ
и премрежен спомен е в очите.
А от млечно – бялата яка
се откъсна копче със позлата,
в миг го грабна буйната река,
ризата се свлече на тревата.
Тайно наблюдава есента,
струва й се дръзко, неприлично,
пръсва още есенни листа,
лятото на зиг – заг криволичи.