Дамян Дамянов
Изучаването на исторически записи може да помогне за моделирането на дългосрочни модели на променливостта на космическото време, казват учените
Изследователите са открили най-старата известна препратка към кандидат- аврора в небесно събитие, описано в древен китайски текст, датиран около 10-ти век пр.н.е., предаде independent.co.uk
Събитието за космическото време, описано наскоро в списанието Advances in Space Research , предхожда предишното най-старо споменаване на полярните сияния с около три века.
Полярните сияния са ивици червеникава или зеленикава светлина в небето, особено близо до северния или южния магнитен полюс, причинени от взаимодействието на заредени частици от слънцето с атоми в горните слоеве на атмосферата.
В новото изследване учени, включително Хисаши Хаякава, от университета в Нагоя в Япония , оценяват Бамбуковите анали ( Zhushu Jinian на мандарин), които описват историята на Китай от най-ранното легендарно време до времето на техния вероятен състав през 4-ти век пр.н.е. .
В текста, който съдържа случайни разкази за необичайни наблюдения в небето, изследователите разглеждат споменаването на „петцветна светлина“, видяна в северната част на небето в една нощ към края на царуването на крал Джао от Джоу династия.
Казват, че този текст вероятно е написан някъде през 977 г. пр. н. е. или 957 г. пр. н. е., но точната година е несигурна.
Изследователите установиха, че записът на „петцветната светлина“ съответства на голяма геомагнитна буря – явление, за което е известно, че причинява полярни сияния.
Известно е, че сиянието в средната ширина е достатъчно ярко, за да бъде видимо и може да представлява спектакъл от множество цветове, казаха учени, добавяйки, че по това време северният магнитен полюс на Земята е бил наклонен към евразийската страна, около 15 градуса. по-близо до централен Китай, отколкото в момента.
Така че изследователите смятат, че това сияние е могло да бъде видимо за наблюдатели в централен Китай в моменти на значителни магнитни смущения – което го прави най-ранният известен запис на полярно сияние от всяка точка на света.
Това ново откритие идва около две години след откриването на предишния най-ранен известен запис, когато беше установено, че няколко споменавания на кандидат-аврори са били изписани върху клинописни плочи от асирийски астрономи в периода 679-655 г. пр. н. е.
Те добавиха, че подобни проучвания, преразглеждащи исторически записи, могат да помогнат за моделирането на дългосрочни модели на променливостта на космическото време и слънчевата активност във времеви мащаби, вариращи от десетилетия до хилядолетия.
Разбирането на тези колебания може да помогне на обществата да се подготвят за бъдещи слънчеви изригвания с голям мащаб и нарушаването на технологичната инфраструктура, което те могат да причинят.
Превод и редакция: „Нова Варна“
