Това написа в туитър броени минути след края на дебютния за разградчани и загубен 1:2 с гол от дузпа в 93-ата минута мач в групите на Шампионската лига срещу “Ливърпул” на стадион “Анфийлд Роуд” Диего Коста. За несведущите – това е нападател на “Челси”, купен това лято от “Атлетико” (Мадрид) срещу 32 млн. паунда.
Испания и Бразилия си спретнаха истинска война в кой национален отбор да играе, преди той да пренебрегне страната, в която се е родил, за сметка на европейците.
Е, после се оказа, че този профил не е точно на Диего Коста, а очевидно на някой негов фен. Обаче 14 000 човека го следват. Поне 2/3 със сигурност за първи път са прочели името “Лудогорец”, а поне половината ще бръкнат в нета да видят на коя страна е шампион този отбор. Отбор, за който колега от британския в. “Телеграф” отбеляза, че е на по-малко години от най-младия в “Ливърпул” – Рахим Стърлинг, а само преди 5 години се е подвизавал в аматьорския футбол. Така че откъм реклама за България положението е, както казвахме в прогимназията – авантата си е чиста печалба.
Това е само една трошичка от популярността, която изведнъж захлупи българския шампион въпреки загубата на „Анфийлд“. А тази популярност можеше да е в пъти по-голяма, ако не беше словенския съдия с георграфската фамилия Юг. Именно той открадна от “Лудогорец” слава, която наистина щеше да го превърне в световен футболен феномен.
Разбира се, тук не става въпрос за свирената в полза на “Ливърпул” дузпа в 93-ата минута. Първо, за да бъда ясен от самото начало – дузпа имаше. Аз самият, макар и за кратко съм бил футболен съдия, а и напоследък телевизията позволява толкова много повторения, колкото не са ме карали да правя, докато усвоявах падежите в руската гимназия в Пловдив. Щом вратарят очевидно не достига топката и освен това има контакт с играча на съперника в наказателното поле, дузпата се свири.
Като говоря против съдията, нямам предвид и ситуацията в 28-ата минута, при която Марселиньо бе избутан с ръка от Деян Ловрен. Словенски рефер да свири това, че и срещу “Ливърпул”, че и на “Анфийлд”, че и при 0:0? Може, ама друг път. А и дори да я беше свирил, не се знаеше дали “Лудогорец” ще я вкара. А ако я вкара, дали това нямаше да настърви домакините и да се стигне до някой печален резултат.
В случая не става въпрос и за няколкото подминати с лека ръка спъвания отзад от страна на играчи на “Ливърпул” срещу гостите. За подобни на разградчани незабавно бяха вдигани картони. Тук ще отворя една скоба, че в социалните мрежи повечето от хейтващите срещу българския шампион българи започваха постовете си с “А сега да видим в коя минута Светослав Дяков” ще си изкара картон. Да, ама не, както казва наближаващият стотака патриарх на телевизионния коментар Петко Бочаров.
Капитанът на „Лудогорец“ и основен играч на националния отбор някак си неусетно така изчисти играта си, че вече пети-шести международен (това го подчертавам, че у нас отношенията Разград – съдии са особени и коментирани само в едно направление) мач той излиза „чист“ след 90-ата минута. Не знам чия е заслугата, обаче носи само позитиви.
И все пак защо тогава съм недоволен от съдията Юг? Ами много просто – за да е пълно щастието от този мач – с оглед на загубата, разбира се, иначе би било прекрасно „Лудогорец“ да не падне, реферът трябваше да изгони вратаря на гостите Милан Борян. Защото тогава на вратата сигурно пак щеше да застане Козмин Моци и изведнъж всички, които дотогава са гледали „Реал“ (Мадрид) – „Базел“, „Борусия“ (Дортмунд) – „Арсенал“ или „Монако“ – „Байер“ (Леверкузен), щяха да се прехвърлят на „Анфийлд“. Каква поредна футболна драма, каква уникална реклама за българския футбол!
Това, естествено, е в рамките на шегата. А сега сериозно. „Лудогорец“ изигра един от най-интелигентните мачове на български отбор на английска земя и наистина доказа, че съвсем неслучайно е три години поред шампион, стигна напролет до 1/8-финал в Лига Европа след победи като гост над „Партизан“, „Айндховен“, „Черноморец“ (Одеса), „Динамо“ (Загреб) и особено „Лацио“. Гостите могат да съжаляват за няколко изпуснати положения, а най-вече за нелепата грешка в края, която ги лиши от – заслужена или не, но престижна точка и 500 000 евро. Пролича си, че вратарят Борян е съвсем нов в отбора и защитниците не са съвсем свикнали с него. Иначе най-вероятно защитникът Сашо Александров никога нямаше да направи фаталното връщане назад, което още във футболните учебници за трети клас е сочено като абсолютно противопоказно. А и самият канадец (по паспорт) в 99 от 100 други случая би изритал топката далеч в тъч, вместо да се прави на Лео Меси в собственото си наказателно поле.
За отсъствието на две ключови фигури – вратаря Владислав Стоянов и централния защитник Георги Терзиев, стана дума. Но сравнително слабо играха двама от героите на еврокампанията от миналия сезон – Върджил Мисиджан и Роман Безяк. Последният удари и греда, което сигурно съвсем ще му вгорчи спомените от „Анфийлд“. Може би трябваше по-рано да бъде заменен от Хамза, който даде прекрасен пас на Дани Абало за изравнителния гол. Като компенсация на това забавяне не мога да не адмирирам решението на треньора Дерменджиев да заложи на Анисе в титулярния състав. Малгашът внесе така необходимото спокойствие в средата, имащо за основа добрата му техника и умението за игра на пас.
Друго нещо, заради което не може да не похвалим „Лудогорец“, по-точно играчите и треньора, е пълният отказ от оправдания със съдията.
Единствено вратарят Борян по обясними причини се опита да каже, че не е докоснал съперника при дузпата в 93-ата минута. Дерменджиев дипломатично се измъкна на пресконференцията с обяснението, че е бил далече от ситуацията, а никой друг от футболистите дори не спомена съдийството, 28-ата минута или дузпата в края. Което, съгласете се, е доста рядко от страна на наши представили в евротурнирите, а и в родното първенство.
И, разбира се, публиката. Няма как човек, стига да не е откровен нихилист, да не са зарадва на моментите, в които двете хиляди българи надвикаха двайсет пъти повече англичани. Когато на митичния „Анфийлд“ кънтеше „Българи юнаци“ или се носеше изпятата може би фалшиво, но искрено „Мила Родино“. А и да прочетеш как английски и руски медии се възхищават на голмайстора Дани Абало не за попадението му, а че е изтичал специално да поздрави фен на „Лудогорец“ в инвалидна количка – е, това вече е безценно.
В последния месец „Лудогорец“ стана може би вторият по значимост български спортен тренд след Григор Димитров, изпреварвайки може би Димитър Бербатов, Кубрат Пулев и волейболистите. А предстои и мач с „Реал“ (Мадрид) в София. Е тогава ще се лее кръв! Образно казано…/24chasa.bg