Пламена Сутева
Магистрати, адвокати, представители на законодателната, изпълнителната и местната власт в област Добрич се обявиха за запазването на Районен съд Каварна. Вчера (8 юни) се състоя обществено обсъждане, организирано от ВСС, във връзка с предложението за закриване на Районен съд – Каварна и неговото обединение с Районен съд – Балчик
Изключително емоционално и при сериозен интерес премина общественото обсъждане, организирано от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), във връзка с откритата от колегията процедура по оптимизиране структурата и организацията на дейността на районните съдилища от съдебния район на Окръжен съд – Добрич. С нея се предлага закриване на Районен съд – Каварна и обединяването му с Районен съд – Балчик, при което селищата от съдебния район на закрития съд ще се включат в съдебния район на съда – правоприемник.
Събитието се проведе на 8 юни 2022 г. в Народно читалище „Паисий Хилендарски – 1870“ в гр. Балчик и е първото от поредицата обсъждания по процедурите за реорганизацията на районни съдилища от състава на окръжните съдилища в Добрич, Ямбол, Хасково, Стара Загора и Габрово.
В дискусията участваха членовете на ВСС – Даниела Марчева, Атанаска Дишева и Цветинка Пашкунова, както и повече от 120 представители на професионалната общност – съдии, прокурори, адвокати, нотариуси; народни представители от VIII-ми многомандатен избирателен район – Добрич; областният управител на област – Добрич, кметовете на общините Каварна и Шабла, кметове и кметски наместници на населени места в региона, представители на бизнеса, неправителствени организации, граждани и медии.
Срещата бе открита от г-жа Даниела Марчева, която поздрави присъстващите и поясни, че част от членовете на съдийската колегия, ще участват онлайн. Тя заяви, че към този момент колегията не е предприела стъпки за закриване на Районния съд в Каварна и разясни, че с обсъждането ще бъде подпомогната съдийската колегия при вземане на евентуално бъдещо
решение за оптимизация на съдебната карта. Даниела Марчева поясни, че целта на форума е да се изслушат становищата на всички заинтересовани страни, които могат да бъдат засегнати от една потенциална оптимизация на съдилищата. Тя сподели, че за съдийската колегия е изключително важно предварително „да бъдат претеглени всички възможни положителни и отрицателни последици“ и изложи мотивите за предложеното обединяване на
двете районни съдилища. Сред тях са препоръките на ЕК за решаване на проблема с натовареността чрез реформа на съдебната карта едновременно с развитие на електронното правосъдие; историческите фактори и етапи при формиране съдебната карта на съдилищата, които са приключили преди около 50 години.
Пояснено бе, че броят на съдиите е достатъчен, за да се осъществяват нормално правораздавателните функции, но те са неправилно разпределени с оглед броя на делата. По тази причина една част от съдиите разглеждат и решават в пъти повече дела от други техни колеги. В контекста на трайните изменения в обществено-политическите, социално-икономическите условия и демографските фактори, бе обърнато внимание на трайната концентрация на населението в големите областни градове и столицата, което води до увеличаване броя на делата в тях и значителното им намаляване в останалата част на страната. Налице е тенденция районните съдилища извън областните центрове да са с несъразмерно по-голям кадрови и имуществен потенциал отколкото е необходимо, докато в натоварените съдилища се наблюдава силен натиск в натовареността на съдиите, което носи риск за влошаване качеството на правораздаване и бързината на съдебните производства. Обяснено бе че, с оглед рестриктивния бюджет и факта, че България е на едно от първите места в ЕС по брой съдии на глава от населението, проблемът с натовареността не може да бъде разрешен чрез увеличаване щата на високонатоварените съдилища и се налага прилагане на алтернативни подходи за изравняване на натовареността.
Припомнено бе, че вече 3 години се очаква Народното събрание да припознае изпратени чрез ВСС законопроекти на съдии, целящи облекчаване на натовареността, както и че приетия от ВСС през миналата година модел за реформа на съдебната карта, който целеше качествено изменение в съдебната карта и включваше законодателни предложения без които не може да бъде осъществен, срещна отказ както от страна на изпълнителната, така и от страна на законодателната власт да бъде реализиран. Обърнато бе внимание, че под натиска на проблема с неравномерната натовареност и предвид изключителните правомощия на ВСС да променя границите на съдебните райони, да закрива и разкрива съдилища, единствената алтернатива за съдийската колегия е да предприеме съответни действия в отговор на очакванията на съдиите и на препоръките на ЕК за справяне с този проблем.
Припомнени бяха предприетите действия за промяна в подсъдността на заповедните дела, като бе пояснено, че тази законова реформа е в ход, а в началото на седмицата в Министерство на правосъдието е проведено последното заседание на работната група по темата, и се очаква в най-кратък срок да бъде внесен законопроекта за централизирано разпределение и електронна обработка на заповедни дела в Народното събрание. Коментирани бяха развитието на електронното правосъдие и отпадането на нуждата от лично посещение на съда, специализацията на съдиите, с оглед подобряване на бързината и качеството на правосъдието, при наличие на достатъчен щат в съдилищата.
В хода на дискусията бе обяснено, че предложението на комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ е изготвено въз основа на статистически данни, публично достъпна информация и факти събрани по служебен път. Посочени бяха конкретни данни за бюджета на Районен съд – Каварна, който е над 700 000 лв., като през последните години се наблюдава равномерен ръст в средствата за издръжка средно с около 100 000 лв. на година. Средномесечно един съдия от тези съдилища постановява между 2,46 до 5 актове по същество – решения и присъди, като в тези граници варира и постъплението на съответно искови дела и нохд. В Районен съд – Каварна за 2021г. присъдите са общо 13 броя при щат 3-ма съдии. Делът на заповедните дела е около 65%, като това са дела с ниска правна и фактическа сложност, по които не се провеждат открити съдебни заседания, на практика са бързоликвидни.
Структурата на видовете дела сочи, че по-голямата част от гражданските дела след заповедните са брачни, след това са установителните искове. Доста по-малък дял са делби и вещни дела- между 2 до 10 броя годишно за целия съд. Под 10 броя са и делата по КЗ и почти липсват облигационни дела. Посочено бе, че месечно постъплението на исковите граждански дела съдия в Каварна са 5,68 бр., а заповедни и чгр. д. -12,73 бр. за 2021г., средно за трите години- 5,44 бр.искови и 12,74 бр. заповедни и ч.гр.д. Средно постъпили нохд и нчд за периода на 1 съдия са 2,09 бр., ахд – 2,48 бр., чнд 2,80бр.
Даниела Марчева обясни, че при избора на съдебни райони в първия етап от реформата, която би следвало впоследствие да засегне цялата страна, съдийската колегия е избрала варианти, при които при реализицията на най-тежкия сценарий – закриване на един съд, негативните последици ще бъдат най-малки или по-скоро ползите ще бъдат по-големи от вредите. Обърнато бе внимание, че основният дискурс е достъпът до правосъдие – изградена пътна и транспортна инфраструктура, както и как би се отразила промяната на най-слабата част от обществото – възрастни и самотни хора.
Участниците в общественото обсъждане от региона се обединиха против закриването на Районен съд – Каварна, като становища и лични мнения изразиха: Галин Господинов – областен управител на Област – Добрич, Елена Балтаджиева – кмет на Община Каварна; Йордан Стоянов – председател на Общински съвет – Каварна, адв. Мила Иванова и председател на Правната комисия към Общински съвет – Каварна,Мариан Жечев – кмет на Община Шабла, Веселин Йорданов – кмет на с. Дуранкулак, Павлина Димитрова – кметски наместник на с. Селце, адв. Милен Кадикянов – председател на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Добрич, Цонко Цонев, Йордан Попов – нотариус и председател на сдружение „Гражданско общество“, Петър Марковски – нотариус, Милена Бончева – пробационен инспектор и председателят на Пробационен съвет с район на действие Районен съд –Каварна; Янко Янков – съдия в Апелативен съд – Варна, Галатея Ханджиева – председател на Окръжен съд – Добрич, Веселина Узунова – председател на Районен съд – Каварна, Калин Гавраилов – прокурор в Териториално отделение – Каварна към Районна прокуратура – Добрич, Мария Дончева – началник на отдел „Закрила на детето“ – Каварна, Никола Воденичаров – работодател и юрист и Йорданка Павловска – управител на фирма за преводи и легализация на документи.
Те изложиха аргументи, доводи и съображения за стратегическото положение на съдебния район на съда в Каварна; за рисковете от ограничаване достъпа до правосъдие; очакваното повишаване на цените на правните услуги; невъзможността гражданите да търсят защита на своите права и законни интереси; отрицателният ефект от разстоянията до най-отдалечените населени места в региона; високите пътни разходи и липсата на редовен транспорт в част от селищата, както и конкретни проблеми, произтичащи от социално-демографската, технологичната, икономическата и транспортната структура на общините Каварна и Шабла, потенциалните практически затруднения за дейността на адвокатите и нотариусите. Обърнато бе внимание на необходимостта от запазване на Районен съд – Каварна, предвид граничния район, в който се намира, наличието на морска и сухопътна граница, натовареността на граничния контролно-пропусквателен пункт – Дуранкулак, бежанския поток, високата опасност от извършване на престъпления свързани с трафик на хора и стоки и други.
Позиция от името на народните представители от област Добрич изрази депутатът Мая Димитрова, като заяви, че е поискана среща с членовете на ВСС и призова за обстоен анализ на ползите и вредите от евентуално закриване на Районен съд – Каварна, както и за преценка на риска от ограничаване достъпа до правосъдие на гражданите. Тя съобщи за изпратено
запитване до министъра на правосъдието, във връзка със законодателните предложения на ВСС по проекта за продължаваща реформа на заповедното производство относно централизирано преразпределение на заповедните дела и въвеждането на възможност за електронната им обработка, като уточни че се очаква отговор до края на седмицата, включително за сроковете, в които тази промяна в ГПК ще влезе в сила.
Коментирани бяха евентуалната липса на икономически ефект, очакваните затруднения в областта на наказателното правораздаване и взаимодействието между прокуратура, МВР и съд, забавяне на съдопроизводствените действия, както и липсата на каквато и да е възможност реформирането на съдилищата в Каварна и Балчик да се отрази на натовареността на съдиите в тях или на който и да е друг районен съд от съдебния район на Окръжен съд – Добрич или в страната.
Поставени на обсъждане бяха и аспекти от практиката отдел „Закрила на детето“, затруднения за работодателите от региона, проблеми при връчване на призовки и съобщения от кметските наместници, оскъпяването на адвокатските услуги, както и извършването на преводи и легализация на документи. Отправени бяха призиви за държавнически подход при реформиране на съдебната карта на районните съдилища и прилагане на единни критерии и подходи към всеки от тях.
На членовете на съдийската колегия към ВСС бяха връчени становища против закриването на Районен съд – Каварна от Община Шабла, от кмета на Община Каварна, както и протокол от проведено заседание на Общински съвет – Каварна, с приложена подписка от жителите на гр. Каварна, позиции на съдиите при Районен съд – Каварна, и на прокурорите при Районна прокуратура – Добрич.
Общественото обсъждане приключи с ангажимент на членовете на ВСС всички изложени съображения и споделени рискове да бъдат обсъдени и взети предвид от съдийската колегия, за да не се допусне ограничаване правата на гражданите и достъпа до правосъдие, както и участниците в срещата своевременно да бъдат информирани за всички следващи резултати. В заключение Даниела Марчева сподели, че най-добрата реформа на съдебната карта е свързана със законодателни промени, които да изменят подсъдността по определени видове дела, така че да бъдат запазени районните съдилища в малките населени места и да се постигне изравняване на натовареността чрез разпределение на повече дела на съдии от по-ниско натоварените районни съдилища. Тя посочи, че още от началото на настоящия състав на ВСС усилията са насочени към осигуряване на централизирано разпределение на заповедните дела, които представляват над 60% от гражданските дела в районните съдилища, и при постигане на тяхното разпределение между ниско натоварените съдилища ще бъдат разтоварени високо натоварените съдилища и ще отпадне необходимостта от тип реформа на съдебната карта.
