Пламена Сутева
Днес Калина Константинова внесе за гласуване на заседанието на МС напълно обновен и много детайлен оперативен план за временна закрила. По нейни думи още в първите дни на управлението, кабинетът е бил поставен в ситуация, в която България е започнала да посреща невиждана по мащаб бежанска вълна.
След като кризисният щаб на кабинета „Петков“ посрещна най-голямата бежанска вълна в историята на България без никаква завещана административна и оперативна подготовка на институциите, днес вицепремиерът Калина Константинова внесе за гласуване на заседанието на Министерския съвет напълно обновен и много детайлен оперативен план за временна закрила.
„Още в първите дни на нашето управление бяхме поставени в ситуация, в която България започна да посреща невиждана по мащаб бежанска вълна. За съжаление, установихме, че съществуващият план отпреди години е неприложим. В същото време границите на България преминаваха десетки хиляди хора, бягащи от война, над 30% от които бяха деца. Въпреки трудностите, ние предоставихме 100% временна закрила на всеки, който я потърси. Заедно с екипа на Оперативната координационна група на практика изградихме един изцяло нов свят, за да се справим с толкова тежка ситуация, в която имаше всички предпоставки за тежка хуманитарна криза. В новия план за временна закрила са разписани всички успешни практики, процеси и стандарти, които разработи нашият екип през последните 5 месеца. Целта на този документ е да послужи на всички институции, които ще поемат отговорността оттук насетне за хората с временна закрила“, коментира днес пред членовете на Министерския съвет Калина Константинова.
В Плана се предвижда за кризисна ситуация да се приема, „когато в рамките на 24 часа повече от 500 чужденци, търсещи временна закрила, са преминали държавната граница“. Разписан е и ясен списък на заложените функции и задачи, условията и реда за ресурсно осигуряване на престоя в страната на чужденци, потърсили и получили временна закрила.
Планът разгръща различни варианти, при които определяща е степента на предвидимост и управляемост на кризата. Като най-важна стъпка в създаването на Плана се смята включването на всички отговорни местни, централни и международни институции и ясното разпределение на техните задачи и ангажименти. Така например е предвидено активна роля да има новосъздаденият Съвет за развитие на гражданското общество чрез създаване на координационни механизми за включване на неправителствени организации в процесите за подпомагане и интегриране на потърсилите и получилите временна закрила.
С оглед на редица добри практики, които щабът създаде и изпълни пред последните 5 месеца, са разписани и точни инструкции и задачи на българските институции. На МВР е поверена ролята за разгръщане и организиране на изграждането на пунктове за първоначален прием (ППП), съгласно приложение №5, в зоните на ГКПП, граничната зона или в места по преценка на щаба. „Министерството на вътрешните работи (МВР) осигурява контрола и координацията на дейностите в ППП, изградени на ГКПП или в гранични зони; предоставя налични материални активи, човешки ресурси и организира изграждането на временните приемателни центрове (ВПЦ и транзитни (буферни) приемателни центрове (ТПЦ) за временно настаняване, и подпомага управлението им“, е записано още в документа.
На Министерство на туризма се поверява задачата да разработва и администрира хуманитарните програми и при необходимост да настанява бежанци с временна закрила във ведомствени и други почивни бази и хотели.
Новият план за временна закрила препоръчва при подобни кризи да бъде създаван Национален оперативен щаб към Министерския съвет, който да осъществява взаимодействието с представителя на Върховния комисар на ООН за бежанците, Европейската комисия, Българския червен кръст, Международната организация по миграция, както и други български и международни правителствени и неправителствени организации.
Пълното съдържание на новия план за временна закрила ще бъде публикуван на сайта на Министерския съвет.
