Редакция "Нова Варна"
Изкуственото мляко вече е тук, в САЩ то вече се използва в производство на сладолед и протеини на прах. Изкуственото мляко идва и може да разтърси радикално млечните продукти
Световната млечна промишленост се променя. Сред основните промени е конкуренцията от страна на алтернативни храни, които не се произвеждат с помощта на животни – включително потенциалните предизвикателства, породени от изкуственото мляко, предават БГНЕС.
За производството на такова мляко не са необходими крави или други животни. То може да има същия биохимичен състав като животинското мляко, но се отглежда с помощта на нова биотехнологична техника, известна като „прецизна ферментация“, която произвежда биомаса, отгледана от клетки.
Повече от 80% от населението на света редовно консумира млечни продукти. Все по-често се чуват призиви да се премине от животински към по-устойчиви форми на производство на храни.
Изкуствените млека предлагат млечни продукти без опасения като емисии на метан или нехуманно отношение към животните. Но то трябва да преодолее много предизвикателства и капани, за да се превърне в справедлива, устойчива и жизнеспособна алтернатива на млякото от животински произход.
За разлика от изкуствено създаденото месо, което трудно може да се сравни със сложността и текстурата на животинското месо, за изкуственото мляко се твърди, че има същия вкус, вид и усещане като нормалното млечно мляко.
Изкуственото мляко не е фантастика, то вече съществува. В САЩ например компанията Perfect Day доставя белтъчини от микрофлора без животински произход, които след това се използват за производство на сладолед и протеини на прах.
В Австралия стартъп компанията Eden Brew разработва изкуствено мляко в Werribee, щата Виктория. Компанията се насочва към потребителите, които са все по-загрижени за изменението на климата и по-специално за метана, отделян от млечните крави. Според сведенията CSIRO е разработила технологията, която стои зад продукта Eden Brew.
Процесът започва с дрожди и използва „прецизна ферментация“, за да произведе същите протеини, които се съдържат в кравето мляко. CSIRO твърди, че тези протеини придават на млякото много от ключовите му свойства и допринасят за кремообразната му текстура и способността му да се пени. Към протеиновата основа се добавят минерали, захари, мазнини и аромати, за да се създаде крайният продукт.
Към нова хранителна система?
Също в Австралия компанията All G Foods този месец набра 25 млн. австралийски долара, за да ускори производството на своето изкуствено мляко. В рамките на седем години компанията иска нейното изкуствено мляко да бъде по-евтино от кравето.
Това може да насочи човечеството от традиционното животновъдство към коренно различни хранителни системи.
В доклад за бъдещето на млечните продукти от 2019 г. се посочва, че до 2030 г. индустрията за прецизна ферментация в САЩ ще създаде най-малко 700 000 работни места. И ако изкуственото мляко може да замени млечните продукти като съставка в сектора на промишлената преработка на храни, това може да постави значителни предизвикателства пред компаниите, които произвеждат мляко на прах за пазара на съставки. Например австралийският млекопреработвателен кооператив Norco подкрепя проекта Eden Brew, а новозеландският млекопреработвателен кооператив Fonterra миналата седмица обяви създаването на съвместно предприятие за разработване и комерсиализиране на „производни от ферментация протеини със свойства, подобни на млечните“.
Индустрията за производство на синтетични млека трябва да се разрасне експоненциално, преди да се превърне в значителна заплаха за млечните продукти от животински произход. Това ще изисква много капитали и инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, както и нова производствена инфраструктура, като ферментационни резервоари и биореактори.
Производството на конвенционално животинско мляко в глобалния юг вече надхвърля това в глобалния север, главно поради бързия растеж в Азия. Със сигурност традиционната млечна промишленост няма да изчезне скоро.
А изкуственото мляко не е панацея. Въпреки че технологията има огромен потенциал за подобряване на околната среда и хуманното отношение към животните, тя е свързана с предизвикателства и потенциални недостатъци. Например алтернативните протеини не оспорват непременно корпоратизацията или хомогенизацията на традиционното индустриално земеделие. Това означава, че големите производители на изкуствено мляко могат да изтласкат нискотехнологичните или дребномащабните млечни и алтернативни млечни системи. Нещо повече, изкуственото мляко може допълнително да измести много хора от световния млечен сектор. Ако например традиционните млекопреработвателни кооперативи в Австралия и Нова Зеландия се насочат към изкуственото мляко, къде остават млекопроизводителите?
Но традиционният млечен сектор трябва да признае, че се намира на прага на решаваща промяна. Пред лицето на многобройните заплахи той трябва както да максимизира социалните ползи от млечните продукти с животински произход, така и да сведе до минимум приноса си за изменението на климата.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
