in

„Lancet“: Научната общност допуска лабораторен произход на COVID-19

Снимка: Pixabay

Това се казва в доклад на Комисията по коронавирусите към британското медицинско списание „Lancet“. Според доклада хипотези, свързани с лабораторен произход на вируса, все още са вероятни, като се изброява всяка една от тези хипотези. Според доклада, Световната здравна организация (СЗО) е действала твърде предпазливо и твърде бавно по няколко важни въпроса. Отбелязва се и това, че независимите изследователи не са успели да разследват лабораториите в САЩ, занимаващи се с манипулации с вируси

Научната общност допуска лабораторен произход на COVID-19, показва окончателният доклад на Комисията по коронавирусите към британското медицинско списание „Lancet“.

„Към момента на публикуване на този доклад и трите хипотези, свързани с лабораторен произход на вируса, все още са вероятни: заразяване при работа на терен, заразяване с естествено възникнал вирус в лаборатория и заразяване с модифициран вирус в лаборатория“, се посочва в доклада. „Съществуват две основни хипотези: че вирусът се е появил като зоонотично разпространение от диви или селскостопански животни, вероятно чрез мокър пазар, на място, което все още не е определено; или че вирусът се е появил от инцидент, свързан с изследвания, по време на събиране на вируси на терен или чрез бягство, свързано с лаборатория“, се посочва още в доклада, предава БГНЕС.

СЗО е действала твърде предпазливо и твърде бавно по няколко важни въпроса: да предупреди за възможността за предаване на вируса от човека, да обяви извънредна ситуация за общественото здраве с международно значение, да подкрепи международните протоколи за пътуване, предназначени да забавят разпространението на вируса, да одобри публичното използване на маски за лице като защитно средство и да признае предаването на вируса по въздушно-капков път, се казва в заключението на комисията, публикувано на официалния сайт на „Lancet“.

Когато епидемията стана известна в световен мащаб в началото на януари 2020 г., повечето правителства по света твърде бавно са признали нейното значение и са предприели спешни действия в отговор, е друго заключение. Според него публичните политики не са обърнали подобаващо внимание на дълбоко неравностойните последици от пандемията. Сред силно обременените групи са работещите, по-уязвимите малцинствени общности и общностите с ниски доходи.

В доклада се отбелязва, че независимите изследователи не са успели да разследват американските лаборатории, занимаващи се с манипулации с вируси.

„Нещо повече, националните здравни институти не позволяват разкриването на подробности за изследванията относно SARS-CoV вируси“, пишат учените.

Те отбелязват също така, че преди пандемията от COVID-19 не е имало „независимо, прозрачно и научно обосновано“ изследване на съществуващи преди това вируси на ТОРС. Освен това изследователите не са получили никаква информация от институциите, които се занимават с такава дейност.

Сред основните препоръки на комисията са: държавите да поддържат стратегия „ваксинация плюс“, която съчетава масова ваксинация, наличие и достъпност на тестове, лечение на нови инфекции и на продължителен COVID (тестване и лечение), допълнителни мерки в областта на общественото здраве и социалните мерки (включително носене на маски на лицето в някои условия), насърчаване на безопасни работни места и икономическа и социална подкрепа за самоизолация.

СЗО, правителствата и научната общност следва да засилят търсенето на произхода на SARS-CoV-2, като проучат както възможния зоонозен произход, така и възможния произход, свързан с изследвания.

Правителствата трябва да създадат по-силни средства за сътрудничество и координация в отговор на нововъзникващи инфекциозни болести.

СЗО следва да бъде укрепена. Световната здравна организация трябва да създаде Глобален здравен съвет на СЗО, съставен от шестте региона на СЗО, представлявани от държавни глави на ротационен принцип и избрани от правителствата на всеки регион. Реформите в СЗО следва да включват значително увеличение на основния ѝ бюджет. Световната общност не бива да създава нови центрове за глобална здравна политика и финансиране, които биха конкурирали или дори подкопавали централната роля на СЗО.

СЗО, съвместно с държавите от Г-20, следва да приеме 10-годишна глобална стратегия за укрепване на капацитета за научноизследователска и развойна дейност и на капацитета за производство на стоки, включително ваксини, за всеки регион на СЗО, включително за регионите с ниски доходи в света.

Страните следва да укрепят националните здравни системи на основата на общественото здраве и универсалното здравно покритие, основано на правата на човека и равенството между половете.

Следва да се създаде нов Глобален здравен фонд, който да е тясно свързан със СЗО. Този фонд следва да обедини и разшири дейността на няколко съществуващи здравни фонда и да добави ново финансиране за три прозореца на финансиране: средства за контрол на заболяванията, готовност и реакция при пандемии и укрепване на първичната здравна система в страните с ниска степен на заболеваемост.

Комисията на „Lancet“ беше създадена преди две години с участието на общо 173 експерти. Целта ѝ беше да се проучи произходът на SARS-CoV-2 и да се направят препоръки за предотвратяване на бъдещи огнища на нови инфекциозни заболявания. През юли председателят на комисията на „Lancet“ Джефри Сакс публикува изявление, в което се казва, че коронавирусът е създаден изкуствено и, както той смята, с помощта на американска технология.

По публикацията работи: Пламена Сутева

Публикувано от Редакция "Нова Варна"

Изпращайте ни вашите сигнали и снимки от Варна и региона по всяко време на чрез платформата signali.novavarna.net , на имейл press.novavarna@gmail.com или на нашата фейсбук страница https://www.facebook.com/media.novavarna
За реклама - https://novavarna.net/реклама/