Редакция "Нова Варна"
От Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) посочиха, че МВР и прокуратурата извършват натиск срещу журналистката Мария Цънцарова. Целта им била да установят кои са източниците, разкрили това, че от „Възраждане“ не били ваксинирани, при положение, че са явни антиваксъри
За втори път журналистът и водещ в bTV Мария Цънцарова е била привикана на разпит в МВР. Целта на това е журналистката да разкрие източниците си, които разкриха, че представителите на „Възраждане“ са ваксинирани, макар че пропагандират срещу ваксинацията. Прокуратурата също се е включила в натиска към Мария Цънцарова.
През месец юли от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) съобщиха, че Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) извършват серия проверки във връзка с репортажа и се опитват да разкрият откъде тя е получила информацията за здравния статус на въпросните представители на „Възраждане“.
АЕЖ научи, че по случая вече има образувано досъдебно производство, т.е. в офанзивата се е включила и прокуратурата.
„Последното е особено притеснително предвид публичните признания на представител на ръководството на държавното обвинение, че внася законопроекти чрез депутати от „Възраждане“, посочват от АЕЖ като с това визират думите на зам.-директора на Националната следствена служба Ясен Тодоров пред бТВ, че преди месеци разговарял с „Възраждане“, като поискал и партията внесла поправки в Наказателния кодекс за по-тежко наказание, ако при катастрофа на спирка или тротоар почине човек.
По повод производство пред Комисията за защита на личните данни, което също има за цел да установи и да преследва източниците на разследването на Цънцарова, АЕЖ е депозирала становище с искането да бъде конституирана като заинтересована страна, но не получила отговор.
От асоциацията подчертават, че съгласно становище на Комисията по журналистическа етика от 24 май 2015 г. журналистите имат не само правото, но и задължението да защитават източниците си, когато са поверителни. Освен това правото на защита на източниците може да подлежи на ограничение при спазване на изискванията за законност, пропорционалност и необходимост в демократичното общество, след преценка на независим и безпристрастен съд.
„Практиката на ЕСПЧ (делото Гуудиун срещу Обединеното кралство) категорично приема, че „защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свобода на пресата“, а „липсата на такава защита ще се отрази отрицателно върху готовността на източниците да подпомагат пресата в информирането на обществото по въпроси от обществен интерес“, посочват още от Асоциацията.
По случая организацията се позовава и на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Според нея „лицата, сигнализиращи за нередности, са особено важни източници за разследващите журналисти“ и „защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, като журналистически източници е от решаващо значение за запазване на ролята на разследващата журналистика на „пазител“ в демократичните общества.“
