Разпознаваемият аромат на стара, запазена книга затопля сърцето на всеки библиофил. Но каква точно е тази миризма и как се поражда?
Матия Стърлич от Университетския колеж в Лондон пише за The Telegraph, че дефиницията на този специфичен аромат е „комбинация от тревисти нюанси с капка киселина и намек за ванилия на фона на мухъл“.
Тайната на миризмата на стара книга се крие в реактивните органични съставки на хартията, лепилото и мастилото. Различните хартии, мастила и лепила с годините се разпадат и отделят химикали във въздуха, които усещаме като аромат. Според доклад в журнала Compound Chemistry бадемовите нотки са създадени от бензалдехид, а ваниловите – от ванилин. Сладките миризми са породени от ароматните въглеводороди толуен и етилбензен, а 2-етил хексанолът произвежда леки цветни миризми.
Тези научни доклади не са само за любопитните – миризмата на книгата помага на библиотеките да изследват историята на книгите си и да разбират за процеса на разпад на даден екземпляр, преди да се появят видими следи от него. Доклад на Стърлич от 2009 г. например разграничава 15 характерни реактива, които се разпадат по-бързо от останалите./ hicomm.bg