Редакция "Нова Варна"
Наближава един от най-почитаните дни в годината. Това е Игнажден. Той се отбелязва по традиция на 20 декември, тогава църквата почита Свети Игнатий. Наричат го още Богоносец, защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си. Свети Игнатий загива разкъсан от лъвове, по заповед на римския владетел Траян.
Вярва се, че от този ден започват коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Празникът е свързан с много поверия и ритуали. Първото и най-популярно поверие е свързано с това кой първи ще влезе в дома ни на 20 декември. Ако е добър човек – чака ни добра и успешна година.
С Игнажден започва зимният цикъл от традиционните коледни и новогодишни народни празници. Тези дни са изпълнени с различни гадания и предсказания, както и множество магични обреди и практики за осигуряване на плодородие и щастие.
Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица.
Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани “мъченици” не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година.
Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие.
Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година.
Затова в различните местни наречия гостът се нарича “спохожняк”, “полазник” и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия.
