На 1 януари се навършват 160 г. от рождението на Алеко Константинов – Щастливеца.Алеко Константинов е автор на пътеписа „До Чикаго и назад (1894), на книгата „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1895), в която създава най-известният сатиричен образ в българската литература.
Големият български писател и общественик е роден на 1-ви (януари стар стил) 1863 година в Свищов в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Убит е при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев на 23 май 1897 година.
Той е автор на над 40 фейлетона, цикъла „Разни хора – разни идеали“, пътеписите „Какво? Швейцария ли? „, „София-Мездра-Враца“, „През март в Чепино“, „Невероятно наистина, но факт…“ и др.
Основател е на организираното туристическо движение в България. По негова инициатива на 27 август 1895 г. на Черни връх на Витоша е създадено първото туристическо дружество в България – Клуб на българските туристи.
“Че съм щастливец, това го знае цяла България, но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие.“ Из фейлетона “Страст
Алеко Константинов е роден в град Свищов на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. По майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище (1872 – 1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874 – 1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов (1877). След края на войната продължава да учи и като възпитаник на Южнославянския пансион на Тодор Минков завършва гимназия в град Николаев, Руска империя (1881).През 1885 г. завършва право в Новорусийския университет в Одеса. (по данни на Уикипедия)
