Апелативен съд – Варна увеличи на 15 години наказанието на мъж, убил съпругата си, която се намирала в безпомощно състояние. Престъплението е извършено в гр. Смядово на 16.12.2020 г. С решението си въззивната инстанция измени присъда на Шуменския окръжен съд, с която 77-годишният мъж е бил осъден на 12 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Делото е за втори път пред Варненския апелативен съд, след като друг състав го бе върнал на първата инстанция за повторно разглеждане.
Пенчо С. имал граждански брак с починалата Корнелия И. Двамата се разделили, но през 2020 г. претърпеният от жената инсулт наложил те отново да заживеят заедно и мъжът да се грижи за нея. Пенчо изпитвал трудности и болната трябвало да бъде настанена в хоспис. Вечерта преди това да стане, той не могъл да заспи от стенанията на съпругата си. Притиснал продължително лицето на 74-годишната си спътница с хавлиена кърпа. Заради уврежданията от инсулта, възможностите на жената за самозащита и съпротива били ограничени. Съдебномедицинската експертиза установила, че смъртта й е причинена от механична асфиксия.
Извършената съдебна психиатрично-психологична експертиза изключила душевно заболяване у подсъдимия, но констатирала дистрес, вследствие на натрупаната умора от обгрижването на болната съпруга. Подсъдимият признава извършеното, но твърди, че не го е направил умишлено.
Държавното обвинение протестира присъдата на Шуменския окръжен съд като поиска увеличаване на наказанието. Представителят на Апелативната прокуратура изтъкна, че убийството е извършено хладнокръвно, насочено срещу болен и безпомощен човек. Подсъдимият също обжалва, с доводи за напреднала възраст, влошено здраве и чисто съдебно минало.
Апелативният съд обърна внимание, че в нито една фаза на производството по делото подсъдимият не е показал искрено разкаяние за стореното. Решението акцентира на това, че Пенчо С. е лишил от живот своята съпруга. Макар да е бил разделен с нея, тя се е грижела за него. Липсата на съжаление за извършеното се взема предвид при преценката за характера на дееца, който пък предопределя оптималното постигане на целите на наказанието. В този случай няма многобройни или изключителни облекчаващи вината обстоятелства, които да налагат санкция под определения минимум.
Въззивният съд счита, че наказание в минимално предвидения от законодателя размер – 15 години лишаване от свобода –удовлетворява критериите за справедливост. Така ще се постигнат и целите в Наказателния кодекс: деецът да осъзнае необходимостта от спазване на закона и етичните правила за поведение, а санкцията да въздейства предупредително и възпитателно на другите членове на обществото.
Решението на Апелативен съд – Варна може да се обжалва и протестира пред ВКС.
По публикацията работи: Велислава Велева