Варненският апелативен съд потвърди присъда на Окръжен съд – Варна, с която е призната вината на мъж за това, че в ПТП по непредпазливост е причинил смъртта на двама души и средни телесни повреди на други двама. Заради висока скорост, автомобилът му се е прриплъзнал странично, като е последвал удар с друг автомобил от насрещната лента. Загинали са двама души, а други двама са били ранени.
При управлението на лек автомобил по пътя Варна – Добрич на 30 октомври 2020 г., Мариян Д. нарушил правилата за движение по пътищата, като шофирайки с превишена скорост, загубил контрол над превозното средство. След като подсъдимият е признал вината си, първоинстанционният съд е намалил с 1/3 наложеното му наказание до 3 години и 4 месеца лишаване от свобода при ефективно изтърпяване. Шофьорът е лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години.
И частните обвинители, и подсъдимият обжалваха присъдата на Варненския окръжен съд. Пред настоящата инстанция прокурорът пледира за потвърждаването й. Апелативният съд не откри основания за отмяна или изменение на съдебния акт. На 30 октомври 23-годишният тогава Мариян Д. шофирал от Варна в посока Добрич, като след Аксаково скоростта била ограничена до 60 км/ч. Пътната настилка била мокра. Въпреки това, шофьорът се движел със 103км/ч. Предприел изпреварване в участък с ляв завой. Поради високата скорост и мокрия асфалт, автомобилът се приплъзнал странично, застанал почти перпендикулярно на платното и навлязъл в насрещната лента. В този момент в нея се движел с друг автомобил. Последвал удар. Въпреки оказаната медицинска помощ, двама от 4-римата пострадали, починали.
Апелативният съд е категоричен, че с допуснатите нарушения на пътните правила, деецът сам се е поставил в ситуация да не може да повлияе на движението на автомобила, губейки контрол. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че в конкретната пътна обстановка – при управление с превишение с около 43км/ч на максимално допустимата скорост и при мокра пътна настилка, може да настъпи загуба на управление, която да застраши неговия и живота и здравето на други участници в движението.
Няма спор, че обществената опасност на инкриминираното деяние е висока предвид естеството на допуснатите нарушения. Въззивният състав прецени като завишена опасността и на водача. За 4-те години след като придобил правоспособност до момента на ПТП-то, той бил многократно наказван за различни нарушения, което го очертава като недисциплиниран и рисков водач.
Санкциите не оказали въздържащ и възпитателен ефект върху личността му. Нещо повече, след процесния инцидент, му било наложено ново административно наказание за последващо нарушение. Този факт сам по себе си илюстрира липсата на критичност и неглижиране на законовите предписания. Настоящата инстанция даде и друг акцент: братът на водача бил физически увреден вследствие на транспортна злополука. Дори и при този болезнен личен пример за изключително тежките последици от нарушаването на правилата за движение, подсъдимият не е изградил отговорно поведение като водач. Напротив, сам се превърнал в рисков участник в движението. С тези мотиви Апелативният съд потвърди присъдата срещу Мариян Д. за допуснатото пътно произшествие. Решението подлежи на обжалване пред ВКС.
По публикацията работи: Велислава Велева