Храната, която консумираме, влияе не само на физическото ни здраве, но и на настроението ни. Това, което ядем през деня, може да ни подскаже какво е настроението ни. Тук обаче трябва да се отбележи, че храните, които ядем, могат да повлияят на настроението ни, както и настроението ни може да повлияе на избора ни на храна.
В изследване на Macht, бяха получени констатации от мъже и жени участници за това как техните настроения променят хранителните им навици. Съответно беше направен преглед как хранителните предпочитания на участниците се променят в моменти на гняв, страх, тъга и радост. Човек в състояние на гняв е склонен да яде импулсивно, докато тези, които са радостни, се хранят с повече удоволствие.
Защо приемаме повече въглехидрати, когато сме ядосани, тъжни, или стресирани?
Когато консумираме храна с високо съдържание на въглехидрати, кръвната ни захар се покачва, стойността на триптофана в кръвта се повишава и синтезът на серотонин, който познаваме като „хормона на щастието“, се увеличава. Прекомерната консумация на рафинирани въглехидрати и прости захари обаче предизвиква прилив на епинефрин, „хормона на стреса“. Този порочен кръг може да ви накара да бъдете по-стресирани.
Какво е въздействието на шоколада?
Шоколадът, който по принцип е предпочитан от мнозина, влияе много силно на настроението. Благодарение на състава, който съдържа, като цяло повишава приятните усещания и намалява напрежението. Какаото е богато и на минерали като калий, фосфор, мед, желязо, цинк и магнезий. Черният шоколад има органични съединения, особено флавоноиди, полифеноли и катехини. Тези антиоксиданти неутрализират свободните радикали и предотвратяват оксидативния стрес, който уврежда клетките и тъканите. Но някои жени, особено онези, които се опитват да отслабнат, изпитват чувство на вина след като ядат шоколад. Послевкусът на шоколада, сетивното удоволствие и активирането, причинено от стимулиращите съставки на какаото, са отговорни за желанието за шоколад, следователно шоколадът може да действа като мощен активатор на добро на настроение.
Действието на серотонина:
Известен като хормона на щастието, серотонинът е невротрансмитерът, който нашият мозък произвежда от триптофан. Серотонинът, освен че осигурява сън, апетит и контрол на импулсите, също ни помага да подобрим настроението си. Банани, ананас, сливи, ядки, мляко, пуешко, яйца, спанак, стриди, октопод и калмари са храни, богати на триптофан – тези храни повишават синтеза на серотонин.
Прием на антиоксиданти:
В плодовете, зеленчуците, ядките, зърнените храни, месестите плодове без кора като боровинки, ягоди; Антиоксидантните съединения, особено високи в червени и лилави плодове, увеличават навлизането на триптофан в мозъка, като по този начин повишават хормона серотонин. Съответно можем да свържем антиоксидантите с доброто настроение. В проучване, проведено в Нова Зеландия; Когато млади възрастни следват диета, съдържаща приблизително 7-8 порции плодове и зеленчуци на ден, участниците се чувстват по-спокойни, по-щастливи и по-енергични.
Омега 3 мастните киселини се борят с депресията:
Омега-3 мастните киселини могат да повлияят на настроението. Според проучване на медицинския център на университета в Питсбърг; Ниските кръвни нива на полиненаситени омега-3 мастни киселини са свързани с депресия, песимизъм и импулсивност. Особено в рибата, водораслите и други морски дарове, включително крил, орехи, ленено семе, семена от чиа и соя, са богати източници на омега-3 мастни киселини. В допълнение, компонентът тирозин в рибата намалява симптомите на депресия.
Превод и редакция: Велислава Велева