in

Евгений Станимиров: Варна прилича на град, в който се живее без правила

Колаж: Редакция "Нова Варна"

Нашата медия винаги се е стремяла да показва гледната точка на варненци, на тези, които живеят в морската столица.

В това интервю, дадено специално за „Нова Варна“, ще ви срещнем с Евгений Станимиров – оперен певец, солист на Варненската опера. Завършил е Академията за млади оперни певци на театър „Ла Скала“. Освен човек на изкуството, Евгений Станимиров е активен гражданин, който отстоява своите позиции и се бори за една по-добра градска среда. Той е един от хората, които протестираха миналото лято пред сградата на Общината, заради проблемите с боклука на Варна и бяха глобени от общинските власти. Какво се случва с наложената му глоба като буден гражданин? Как смята той, че може Варна да стане по-добро място за живеене, ще разберете, ако прочетете тук целия ни разговор с него.

– Господин Станимиров, какво можете да ни разкажете за казуса с баня „Гъбата“, като активен гражданин и като един от често публикуващите във варненски групи във Фейсбук?

Аз не съм от най-активните участници в каузата по запазването на баня „Гъбата“, защото лично мое мнение е, че архитектурната й ценност е малко спорна. Мястото е по-скоро свързано със сантиментална стойност за варненци, защото тези, които са родени и отраснали в Гръцката махала, свързват банята с нейното обществено предназначение, с това, че там имаше топла минерална вода. За жалост, до колкото знам, тръбите са корозирали и достъпът на водата до „Гъбата“ е прекратен. Въпросът, който мен ме вълнува като гражданин, е дали тази висока сграда, която предстои да се изгради на мястото на банята, се вписва в архитектурния ансамбъл на околния район.

Много години не се проведе една широка дискусия между Общината, гражданските организации, архитекти и др., за да се стигне до консенсус, как искаме да изглежда историческото ядро на града, дали да бъде запазено в този си вид или да се разреши и там високоетажното строителство.

Конкретно за казуса с баня „Гъбата“ – след като мястото е частна собственост, частникът е в пълното си, конституционно гарантирано, право да се разпорежда със своя имот. Въпросът е, че обществото винаги много късно разбира, какво предстои да се случи на дадено място и там се създава един проблем, който противопоставя частния на обществения интерес. Важно е, да се проведе широка дискусия, за да се преодолее това противопоставяне и да се намери най-добрият вариант за всички заинтересовани страни.

– Вие имате силно изразена гражданска позиция и по още един проблем на Варна – екскрементите от домашни любимци по улиците на града. Какво смятате, че може да се предприеме, за да се разреши този проблем?

Отварям една скоба. Живял съм шест години в Италия, пет, от които в Милано. Пристигнах там през 1997 г. и ми направи впечатление, че липсваха толкова много зелените площи, колкото имаме във Варна, и екскрементите бяха направо върху тротоара. Но с годините, те изчезнаха и явно този проблем се реши. За всеки проблем има решение и според мен, там, където свършва възпитанието на собственика на кучето, там трябва да дойде задължението на държавата като контролиращ и санкциониращ орган.

Отделно на това мисля, че във Варна липсват достатъчно места за разходки на домашни любимци, където правилата да са уредени. От медиите разбрах, че за миналата 2022 година има само един санкциониран собственик на домашен любимец, затова че не си е почистил след кучето.

Това е и моята лична драма. Варна е моя роден град, но откакто се завърнах от чужбина, се чувствам като културен емигрант тук. Просто не мога да свикна и да се примиря с навиците на голяма част от хората, които живеят във Варна.

Всичко, което изброих обаче е в пряка връзка с контрола, който налагат общинските органи за опазването на обществения ред. Когато няма контрол и санкции, това е в ущърб на самите варненци, защото така се стига до разхищение на общия ресурс – всички виждаме счупените пасарелки по булевард „Левски“, счупените кошчета по улиците, надрасканите спирки.

Почти всеки ден подавам сигнали на дежурните телефони в кметствата, защото няма път, в който да изляза от вкъщи и да не се сблъскам с нарушение на правилата за обществения ред. Реални резултати по сигналите, които подавам аз не виждам обаче. Искам институциите да започнат да работят истински в интерес на хората.

– Какви са другите големи проблеми на Варна, според Вас?

Всички виждаме големите проблемите на Варна – презастрояването, липсата на  вело инфраструктура, на пешеходни тротоари и липсата на паркове, освен Морската градина, мръсотията. Парадоксално, аз съм един от глобените протестиращи срещу това, че лятото Варна беше потънала в боклуци, понеже проведохме един флашмоб пред сградата на Общината. Бяха ни съставени актове, които после ние обжалвахме в съда и те паднаха. Сега Общината ще трябва да заплати на всеки един от глобените по 700 лв. за съдебни разноски. Това са пак пари от нашите данъци.

Парадоксалното е, че те глобиха хора, които изискваха от тях, да си вършат добре работата, нищо повече. Като човек на изкуството, който представя България пред света, съм обиден от начина, по който се управлява Варна.

– Благодарим Ви за този разговор!

Публикувано от Венета Николова

Магистър по „Публична комуникация“ от ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“. Варненка, майка на едно дете, работила в сферата на връзките с обществеността (PR).