Редакция "Нова Варна"
Много странични ефекти, считани за неприемливи в мъжкото хапче, измъчват жените от десетилетия. Има ли двоен стандарт?
През 1968 г. млад мъж посещава своя психиатър, като му прави неудобно признание. Той приемал лекарството Тиоридазин за лечение на шизофрения, когато забелязал нещо необичайно: оргазмът му станал „сух“.
Почти три десетилетия по-късно историята се превръща във вдъхновение за нова сензационна идея – може ли подобно лекарство да формира основата на противозачатъчно хапче за мъже? В крайна сметка изследователите откриват друго лекарство със същия ефект за потискане на еякулацията – медиаторът на кръвното налягане Феноксибензамин. Нито едно лекарство не би било достатъчно безопасно, за да се дава на здрави мъже само по себе си, но идеята била да се разбере как действат – след това да се пресъздаде този механизъм, като се използва някакво друго по-безопасно вещество.
Следват много години изследвания и разработки – т.е. докато терапията се сблъсква с голяма пречка.
Въпреки че едно безопасно, ефективно мъжко хапче би имало потенциала най-накрая да освободи жените от отговорността за контрацепция и да предотврати милиони нежелани бременности всяка година, някои мъже намират идеята за невидим оргазъм за очевидно непривлекателна. За част от мъжете така нареченото хапче за „чисти чаршафи“ се смятало за неприемливо. Методът в крайна сметка губи финансирането си и изследователите се връщат към чертожната дъска (повече за това по-късно).
Днес мъжкото противозачатъчно хапче все още не се е появило. Тази седмица изследвания върху мишки идентифицираха нова обещаваща мишена – молекулярен превключвател, който може да зашемети сперматозоидите за два часа, правейки приемащия го временно безплоден. Но въпреки че протеинът е приветстван като променящ играта, все още трябва да извърви дълъг път, преди да бъде одобрен за употреба при хора.
Всъщност намирането на ефективни лекарства никога не е било проблем.
През последния половин век бяха предложени множество възможни методи за контрол на раждаемостта при мъжете, включително някои, които достигнаха до клинични изпитвания при хора. Въпреки това, всеки от тях в крайна сметка се сблъсква с тухлена стена – дори тези, които са безопасни и ефективни, са отписани поради нежелани странични ефекти. Няколко хапчета за мъже бяха отхвърлени на основание, че водят до симптоми, които са изключително чести сред жените, приемащи женските версии.
Защо е толкова трудно да се получи одобрение за мъжки противозачатъчни хапчета? И дали предизвикателствата са повече културни, отколкото научни?
Въпрос на етика
За да разберем защо страничните ефекти са много по-малко приемливи при мъжките контрацептивни хапчета, помага да се върнем към времето, когато за първи път е разработено комбинираното хапче за жени – края на 50-те години на миналия век. По това време не е имало широко приети официални стандарти за клинични изпитвания и лекарството (сравнително висока доза комбинация от естроген и прогестерон) е тествано в серия от противоречиви експерименти в няколко страни, сред които и Пуерто Рико. Участвали са само 1500 жени и въпреки че половината участнички отпаднали и три починали, лекарството било одобрено от Американската администрация по храните и лекарствата през 1960 г.
През юни 1964 г. всичко се променя. Международната конфедерация на медицинските асоциации и Световната медицинска асоциация признават необходимостта от нов кодекс на медицинската етика – особено след процеса в Нюрнберг, на който някои лекари са обвинени в извършване на медицински престъпления в нацистка Германия.
Декларацията от Хелзинки е кодекс на медицинската етика, предназначен да защити участниците в медицински изследвания. Той включва уговорки, че учените ще поставят участниците в изпитването на първо място и ще преценят дали потенциалните ползи за тези лица надвишават рисковете от причиняване на вреда.
„Така че има обществени промени по отношение на изследванията на риска и лекарствата“, казва Сюзън Уокър, доцент по контрацепция и репродуктивно здраве в университета Anglia Ruskin в Обединеното кралство. Комбинираното противозачатъчно хапче се промъкна, преди да бъдат направени правилата, но щеше да се изправи пред много по-строг процес на тестване, ако беше разработено днес.
Съвременните версии на комбинираното противозачатъчно хапче се считат за безопасни за повечето жени, въпреки че в редки случаи могат да доведат до високо кръвно налягане и кръвни съсиреци. Те обаче могат да причинят и редица по-малко сериозни странични ефекти, включително промени в настроението, гадене, главоболие и чувствителност на гърдите. Има дори някои доказателства, че може да промени формата на тялото ви.
Което ни води до следващата причина, поради която противозачатъчните хапчета за мъже изискват по-висок набор от стандарти – както по отношение на допустимите странични ефекти, така и по отношение на общата безопасност: за да заявим очевидното от медицинска гледна точка, мъжете (с изключение на транссексуалните мъже) не могат да забременеят.
„Мисля, че трябва да се помисли как комисиите по етика претеглят рисковете и ползите от гледна точка на изпитване, защото въпреки че участва двойка, женският партньор е този, който носи физическите рискове от евентуална бременност“, казва Уокър. „Претеглени срещу това, неудобните странични ефекти са [по-] приемливи“, казва тя.
В САЩ всяка година около 700 жени умират от усложнения, свързани с бременността и раждането, докато около 50 000 развиват „тежка майчина заболеваемост“ – значителни краткосрочни или дългосрочни последици за здравето. В световен мащаб около 295 000 жени умират по време и след раждане.
Естествено мъжете не са изправени пред женските рискове, ако изберат да правят секс без предпазни средства, така че стандартите за безопасност за всички контрацептиви, които могат да приемат, имат по-висока летва.
Вземете мъжки хормонални контрацептиви. Разработени са множество версии, датиращи от 70-те години на миналия век, когато изследователи инжектират тестостерон на доброволци всяка седмица в продължение на няколко месеца и след това проверяват дали това е повлияло на производството на сперма. Едно ранно проучване установява, че този метод е изключително ефективен. По-късни проучвания разглеждат дали ефективността може да се увеличи още повече чрез добавяне на втори хормон, като прогестин – синтетична версия на женския репродуктивен хормон прогестерон.
Имало обаче проблем: хормоналните терапии вървят с ясно установен набор от странични ефекти – много от които са познати на жените, приемащи противозачатъчни хапчета. Тестостеронът сам по себе си може да доведе до акне, мазна кожа и наднормено тегло и други.
„Има много успешни опити с мъжки хормонални контрацептивни инжекции“, казва Уокър, който дава пример с контрацептивната инжекция, за която е установено, че е почти 100% ефективна за потискане на семенната течност. „Това работи изключително добре“, казва Уокър. „Но беше спряно поради притеснения относно странични ефекти, като промени в настроението и промени в кожата – за които онези от нас, които работят с женска контрацепция, не бяха нещо ново.“
Път към приемането
Предложени са обаче редица нехормонални контрацептивни опции за мъже, включително ваксина, която е насочена към протеин, участващ в узряването на сперматозоидите, и вид временна вазектомия, обратимо инхибиране на спермата (RISUG).
RISUG включва инжектиране на синтетичен полимер в тръбата, която пренася сперматозоидите от тестисите – семепровода – за блокиране на изхода на спермата. Първоначално е разработен като начин за стерилизиране на водопроводни тръби, но по-късно е адаптиран, за да бъде безопасен в човешкото тяло. В момента е подложен на фаза III клинични изпитвания – последният етап на тестване преди лечението да бъде одобрено – в Индия.
Въпреки това, както при противозачатъчните хапчета за чисти чаршафи, дори нехормоналната контрацепция може да се окаже непривлекателна за някои мъже.
„Мисля, че е вярно, според моя опит да говоря с мъже за това, мъжете се тревожат за бъдещата плодовитост и за неизвестни странични ефекти, които могат да станат известни едва години след употребата на даден продукт“, казва Уокър. „Те се тревожат за ефекта върху тяхното представяне в леглото.“
Финансирането също може да бъде проблем. В случая с хапчето за чисти чаршафи, проучване на фондация Parsemus – организация с нестопанска цел, базирана в САЩ, която подкрепя пренебрегвани области на медицински изследвания – установи, че докато 20% от мъжете казват, че не биха го взели, равна пропорцията каза, че ще го направят. Останалите заявяват, че не са решили. И въпреки това терапията губи финансирането си, преди да могат да се проведат необходимите опити върху животни и хора.
Уокър посочва, че има няколко благотворителни организации, които работят усилено, за да финансират изследванията на мъжките контрацептиви, но се спекулира, че фармацевтичните компании може да нямат стимули да ги разработят, щом женските контрацептивни методи работят толкова добре. Тя предполага, че те просто няма да получат същата възвръщаемост на инвестицията си, каквато биха получили в свят без хапчета.
Уокър работи в областта на контрацепцията и репродуктивното здраве от повече от 15 години и докато преди е вярвала, че скоро ще има мъжко хапче, тази надежда днес е избледняла. „Вече не съм оптимист [за това]“, казва тя. „Всеки метод изглежда достига препятствието на приемливостта.“
Кой знае, може би най-новият обещаващ кандидат – протеинът, който временно обездвижва спермата при мишки – най-накрая ще преодолее десетилетия на предизвикателства.
Превод и редакция: Венета Николова
