in

Интервю с председателя на Съюза на птицевъдите: За колко стотинки се продава едно яйце от производител към търговец?

Колаж: "Нова Варна"

Великден вече чука на вратата. Във връзка с празника и традиционно повишената консумация на яйца покрай него, медия „Нова Варна“ се свърза с Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България

Попитахме г-н Ивайло Гълъбов за мнение по въпроси, свързани с това от какво се обуславя повишаването на цената на яйцата от производителя към търговеца, за колко стотинки се продава едно яйце в момента, отново от производител към търговец, достатъчно ли е производството на яйца в България, за кои държави изнасяме и кои държави внасят за България. Той разказа за препятствията, пред които се изправят производителите у нас.

Справка на медия „Нова Варна“ в сайта за сравнение на цените, показва, че в момента средната цена за едно яйце M (на дребно) е 0,53 стотинки.

Скрийншот: foodprice

Сега нека видим на колко стотинки излиза от производителя (без включени комерсиални опаковки, транспорт и ДДС), както и друга интересна информация около производителите на яйца у нас, за които ни разказа Ивайло Гълъбов:

Каква е цената на едно яйце от производител към търговец и на какво се дължи поскъпването?

По думите на Гълъбов, за последните 5 седмици няма съществена промяна и тя е буквално незначителна. В рамките на 0,6-0,7% е промяната на цената през последния месец, заявява Гълъбов пред медия „Нова Варна“.

„Базовите суровини, които използваме в производството на яйца, задържаха цена. Някои от тях даже отчетоха понижение на цените. На базата на това, бяха и моите прогнози, че цената няма да се покачи за Великден“, обясни той.

В момента, цената, на която се продава едно яйце от производител към търговец е между 28 и 32 стотинки, в зависимост от категорията.

„Това са яйца M, L. Да речем, че цената в момента е обективно около 30 стотинки за яйца M и L. Тук обаче не са включени комерсиални опаковки, транспорт и ДДС“, обясни Гълъбов.

Председател на Съюза на птицевъдите в България посочи и кои са причините за ръста в цената на яйцата на едро през последните месеци. По негови думи фактор, който играе важна роля тук, е инфлацията и цените на базовите суровини за производство на яйца

„Инфлацията не е изолиран случай в България. Тази инфлация, както е добре известно в икономическите среди, се случва навсякъде по света, не само в ЕС. Основната причина за инфлацията е последствията от COVID кризата, които все още не са преодолени, и до голяма степен войната в Украйна. Все пак Русия и Украйна са най-големите зърнопроизводители в региона и безспорно затруднената търговия доведе до ескалация на цените. Както знаете, ембаргото над руските суровини също оказва влияние. Русия е един от най-големите производители на петрол. Това е една от причините петролът да поскъпне. И на борсите, съответно и при нас“, обясни Гълъбов.

По негови думи друга суровина, чиято цена играе роля в случая, е електроенергията. „Там нещата ще се успокоят, особено с настъпването на лятото, когато делът на енергията от ВЕИ-тата се увеличава и може би ще превъзмогнем трудностите“ смята той.

„Също трябва да се отчете, че Русия е трудно заобиколим доставчик за ЕС на природен газ. Това са базови суровини и причината за инфлацията е тази. Надяваме се, че с времето ще се диверсифицират източниците и нещата ще се върнат на предишните нива“, посочи Ивайло Гълъбов.

Достатъчно ли е производството на яйца в България, за да може да покрие нуждите на потребителите в страната?

„Да, вътрешното потребление напълно може да се задоволява от производството. Ние сме една от малкото страни в ЕС, които са обезпечили продоволствената сигурност, по отношение на яйцата. Българските птицевъди имат поети дългосрочни ангажименти по различни механизми – към Държавен фонд Земеделие, към програмите за развитие на селските райони, да поддържат едно ниво на производство. Именно това е и причината нашето производство да не спадне, тъй като пред 2021 година цените на яйцата бяха изключително неблагоприятни, вследствие на COVID кризата. В продължение на 1 година индустрията работеше на пазарни цени под цените по себестойност, което генерира огромни загуби. Ние получихме, разбира се, някаква минимална подкрепа от ЕС и от правителство, но загубите надхвърлят подкрепата, която получихме. Не е по-различно положението и в другите отрасли“, смята председателят на Съюза на птицевъдите в България.

Изнасяме ли яйца към други страни и колко?

„Да, изнасяме яйца, най-вече в ЕС, в съседните страни. Изнасяме за Гърция, Румъния, Германия, Италия, Хърватия. Най-големият ни партньор, може би е Гърция и това е съвсем естествено. Ние сме изключително добре свързани с гръцката икономика. Стокообменът с Гърция е доста добър и е едно доказателство за успешния проект, какъвто е ЕС“, посочи Гълъбов.

Какъв коментар бихте направили относно вноса на украински яйца за България? Пречи ли на родните производители да реализират продукцията си?

Според Ивайло Гълъбов вносът на яйца от Украйна няма как да попречи на българските производители на яйца да реализират продукцията си. По негови думи вносът от Украйна е минимален, а и потребителите по принцип нямат афинитет към чужда стока, що се отнася до продукти с кратък срок на годност. Той заяви, че съответните институции за контрол са сигнализирани, за да проверят дали всичко е наред с украинските яйца, внесени у нас.

„Първо украинските яйца се появиха в Нидерландия, Унгария и след това в България. Тези яйца в крайна сметка са допуснати до европейския пазар по една партньорска програма. Четири предприятия имат одобрение, така че това си е в реда на нещата. Друг е въпросът, че тези яйца трябва да отговарят на съответните стандарти за качество и за маркиране. Именно затова ние обърнахме внимание на съответните служби, които трябва да упражнят контрол. Информирахме агенция „Митници“, НАП и БАБХ. По отношение на яйцата от Украйна, ние насочихме вниманието на службите към това да проверят за отсъствие на салмонела, както и за радиоактивност и фипронил. Изследванията са направени на внесените в България яйца и засега няма установени несъответствия. Яйцата също така са маркирани коректно. Защото би било проблем ако тези яйца влязат немаркирани в България и бъдат манипулирани, като се маркират тук с български печат„, заяви Гълъбов, подчертавайки, че през изминалите години сме ставали свидетели на манипулиране на яйца. По негова информация в Гърция в момента също има случай със задържан камион с немаркирани яйца.

По негови думи, както у нас, така и в много други страни, потребителите нямат афинитет към  вносните продукти, особено такива, които са пресни, каквито са и яйцата, т.е. срокът им на годност е сравнително малък. Според Гълъбов всеки гледа да купи яйца, произведени в региона или в държавата. Затова, по негово мнение, търговската мрежа не би могла да реализира големи количества украинки яйца, ако се маркират коректно.

„Вносът, който е реализиран е малък и не представлява особен интерес. Много повече полски яйца са внесени в България“, отбелязва Гълъбов, допълвайки, че България изнася около 1 млн. яйца на ден, ежедневно. „Така, че внос на 2-3 млн. яйца е нищо. За миналата година вносът на яйца е около 3-4 % – съвсем естествено, защото българските яйца са едни от най-евтините в ЕС“, заяви Гълъбов.

Той отново заяви, че поскъпването на яйцата у нас се дължи на базовите суровини, които се използват за производството на яйца. „Ние отчитаме поскъпване, но това е защото в България цените преди бяха ниски и сега отчитаме ръст на цената. Това в никакъв случай не значи, че българските яйца са по-скъпи от немските, румънките или италианските. Българските яйца през цялото време са били най-евтините в ЕС или поне измежду най-евтините в ЕС. Затова е възможен и такъв голям износ, който реализираме. В момента износът е по-изгоден от вътрешния пазар. Дали ще се запази така дългосрочно, ще видим“, посочи Гълъбов.

Какво може да направи държавата, за да могат българските производители на яйца да реализират продукцията си по-изгодно на родния пазар?

„В пазарна икономика това, което трябва да направи държавата, е да не пречи. И да създаде нормални предпоставки за работа и добра бизнес среда. За съжаление България не може да се похвали с добра бизнес среда. Всички добре знаем колко е трудно в България да се започне бизнес и да се инвестира в предприятие. Ние имаме лоша инфраструктура, неефективна администрация, почти липсваща цифровизация, нереформирана правосъдна система. Имаме и положителни страни – данъците ни са най-ниските в Европа в момента и това привлича инвеститорите, но регулациите затрудняват нормалната работа. Това, на което ставаме свидетели в последно време е леко тревожно. Всякакви опити да се слагат тавани на цени са инструменти от друго време, това не са инструменти в пазарната икономика. Моето уважение към правителствените органи, които положиха усилия по темата, но смятам, че тази политика е изключително грешна и е голямо изразходване на обществен ресурс“, смята председателят на Съюза на птицевъдите в България.

Можете ли да дадете прогноза за следващия месец, според базовите разходи на производителите, дали ще се промени цената на яйцата?

„В нормално време бих могъл да Ви дам дългосрочна прогноза за яйцата, защото ние имаме голяма база данни и следим заболяванията като птичи грип, развъдната дейност, нивата на суровините и борсите при зърното и реколтите. Но в условия на война, която е много близо и която не се движи по сценарий, не бихме могли да дадем прогнози. В момента Украйна и Русия имат достъп до световния пазар на зърно. Пазарът е затруднен от части, но кораби се товарят, изнася се, стигат до някаква дестинация, но не е така, както би било в нормални условия“, заяви Гълъбов.

По негови думи там, където има военни събития реколтата няма да се събере или ще бъде намалена като добиви, но така или иначе Украйна и Русия са фактори на пазара на зърно.

За проблемите на зърнопроизводителите:

„За съжаление в условия на пазарна икономика не можем да се сърдим на зърнопроизводителите в България, че следват международните тенденции. При тях ситуацията е много трудна, защото са произвели зърно с висока себестойност, международните цени на зърното паднаха и те биха инкасирали загуба, ако продължи тенденцията. Мисля, че е по-добре да продадат зърното днес, защото утре ще се наложи да го продават на още по-голяма загуба“, смята Ивайло Гълъбов.

„Отчитайки движението на пазара, за съжаление, когато произвеждаме скъпо, поемаме огромен риск и ние го знаехме, тъй като не беше нормално да  се организира производство при такива високи цени на природния газ и на торовете. При земеделието торовете са много голям фактор за себестойността на зърното и това доведе до положението, в което изпаднаха зърнопроизводителите. Сега ще има и друг проблем. Голяма част от нашите зърнопроизводители имат складове, но нямат необходимите знания и традиции за дългосрочно съхранение на зърно. Въпреки че сме развита страна в това отношение, по-скоро сме произвеждали и продавали бързо зърното. Не е било необходимо да се съхранява повече от година. В момента ние имаме доста големи количества от стара реколта, а след два месеца ще трябва да приберем и нова реколта. Ще изпаднем в сериозни затруднения“, смята председателят на Съюза на птицевъдите в България.

„Надяваме се вече да се нормализира положението с доставките на газ. Цените на торовете паднаха значително. Надяваме се да се върнат разходите на зърнопроизводителите в едни нормални граници, за да могат да работят ефективно. Надявам се пазарът да се нормализира, но това изисква време все пак. Важното е да не се компрометира качеството на съхраняваната продукция. Това са най-големите притеснения, както за собствениците, така и за нас“, посочи Гълъбов.

За контрола върху пазара и „псевдофермерите“. Ивайло Гълъбов изрази притеснението си от това, че могат да се контролират само стоките в търговските обекти, а нерегистрираните обекти, предлагащи „домашно“ и „собствено производство“ не се проверяват

„Малко съм разтревожен от това което се заявява в сутрешните емисии, че ние проверяваме само магазините и не може да проверяваме нерегистрираните обекти. Това е малко тревожно, защото все повече търговия се осъществява през нерегистрирани обекти, под формата на някакви домашни продукти. Истината е че тези продукти, които се продават по такива механизми не са домашни, а по-скоро са производства в сивия сектор. Те са урбанизирани производства, които отказват да работят по правилата и са извън контрола“, казва Гълъбов.

„Дори в пазарите се спекулира като се използват думи като „домашно“ и „собствено производство“. Тези директни продажби са хубав инструмент, но трябва да се прилагат по определени правила, за да може хем да се популяризират родните продукти, хем да се създава конкуренция на търговските вериги. Когато отидем да си купим продукт от фермерски пазар, то ние трябва да вземем продукт с най-високо качество. Това е характерно за Западна Европа и ние трябва да гледаме от тях и да мултиплицираме този модел и в България. От техния тип фермерски пазари все още не наблюдаваме у нас. Вероятно в София, Пловдив, Варна и по-развитите градове в България това ще се случи по-скоро, но в другите градове се появяват такива псевдофермери, които гледат да укриват данъци и търговски обороти, а не  да си продават собствената продукция, което е идеята на тези фермерски пазари“, заяви Ивайло Гълъбов.

Благодаря Ви за изчерпателното интервю!

Публикувано от Пламена Сутева

Завърших Икономически университет - Варна със специалност “Реклама и медийни комуникации” и специалност “Маркетинг”. Медийните комуникации и писането са моята страст. С работата си желая да съм полезна на обществото.