Вълните не се спират,
все имат да разказват,
морето ги прибира
във майчината пазва.
Със нежност ги смирява,
укротява всяка,
на пясъка тогава
сърце рисува някой.
Със чувства го облича,
че вече не е лято,
щом нещичко изрича,
отнася шепот вятъра.
Вълните го заливат,
от ревност зла обзети,
ръка с ръка се слива
във клетва пред сърцето.