Музата се лута днес,
снощи не залости,
през нощта неканен стресът
й дошъл на гости.
Уж невидим съществува,
ала го усеща,
тайничко й се любува,
сякаш са на среща.
Май, че листите е пипал-
музата въздиша.
Хм … дали се е опитвал
стихове да пише …
И свещта й е горяла,
още мъждавее.
Как тъй, без да му е дала,
тука ще живее?
Дрехи някакви намъкна,
листите са взети
и на пръсти се измъкна,
без да я усети.
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo