Редакция "Нова Варна"
Свикнали сме да слушаме истории за серийни убийци в контекста на американските филми, но ние на Балканския полуостров разполагаме със също толкова фрапантни случаи. Репортерът и журналист Владо Танески е убивал стари жени, за са си изфабрикува материал, за който да пише, като планът му е просъществувал не много дълго време, но и прекалено дълго, за да има времето да убие няколко невинни жени.
През 2000 г. малкото европейско градче е било ловно поле на серийния убиец, наречен от най-големия вестник в страната „чудовището от Кичево“, съобщава Mamamia.
В продължение на четири години са намерени телата на три възрастни жени, които са били брутално убити – изнасилени, пребити и удушени с парче телефонен кабел. Голите им тела били увити в найлонови торби и захвърлени.
64-годишната Митра Симяноска е открита през 2005 г., 56-годишната Любица Ликоска – през 2007 г., а 65-годишната Живана Темелкоска – през 2008 г.
Всички жени са били бедни, необразовани чистачки в град Кичево, Македония,който има население от малко под 30 000 души.
Четвърта жена, 78-годишната Горица Павлеска, която изчезва през 2003 г., е смятана от полицията за първата жертва на убиеца, но тялото ѝ така и не е открито.
На 18 май 2008 г. местен журналист на име Владо Танески се обажда в най-стария македонски всекидневник „Нова Македония“ и представя историята, като намеква, че според него всички убийства са свързани.
Кроткият 56-годишен баща на две деца, който от две десетилетия бил уважаван член на бранша, искал да напише за предполагаемия сериен убиец, преследващ родния му град.
На следващия ден разказът му е публикуван като водеща тема в националните криминални страници.
„Жителите на Кичево живеят в страх, след като в града е открито поредното заклано тяло. Трупът силно наподобява този, открит на 20 км от Кичево миналата година, и има вероятност тези чудовищни убийства да са дело на сериен убиец“, пише той.
„Мотивът на чудовището от Кичево остава неясен. Двете жени са били приятелки и са живеели в една и съща част на града. Полицията има няколко заподозрени, които разпитва“, продължава той.
Историята завладява страната и затова Танески продължава да я отразява. Той пише сложни подробности за престъпленията, разговаря със семействата на жертвите и отразява ареста и съдебния процес срещу двама мъже, обвинени в убийството на една от жените.
В една от статиите той обвинява полицията в неправомерни действия, като посочва, че по време на убийството мъжете са били в затвора.
Но вниманието на полицията е привлечено от вътрешната информация, която журналистът е имал за неща като точния вид на телефонния кабел, използван при убийствата, факта, че той е бил оставен на мястото на престъплението, и хронологията на смъртните случаи. Танески знаеше неща, които полицията умишлено не беше разкрила.
„Прочетохме историите му и това ни накара да се усъмним. Той знаеше твърде много“, казва говорителят на полицията Иво Котевски.
Неговата сперма съвпада с тази, открита у една от жертвите, а според властите няколко доказателства, намерени в дома му, го свързват с престъпленията.
Той отказва да сътрудничи или да отговаря на въпроси и дори не иска адвокат, тъй като се превръща в център на собствената си изключителна криминална история.
С разплитането на историята се разкрива, че отчуждената майка на Танески е била чистачка и всъщност е имала прилика с жертвите, които са живеели на метри от дома на журналиста.
Отчуждената му съпруга, с която живее от 31 години, заяви, че се е радвала на „идеален брак“ с „тих и кротък“ мъж, и разкри, че единственият път, когато го е виждала да проявява агресия, е бил, когато са живели при родителите му.
Отношенията му с майка му се влошили значително след смъртта на баща му, който се самоубил през 1990 г.
Негови колеги споделиха пред, че арестът ги е шокирал.
„Той беше приятен и образован човек, който изглеждаше напълно нормален. Когато ми се обадиха от полицията, за да ми кажат: „Вашият репортер е убиецът“, едва повярвах на ушите си“, казва един от криминалните репортери на вестника.
Няколко дни след като е задържан, Танески е намерен в килията, която споделя с други двама мъже, с глава в кофа с вода. Под възглавницата на затворническото му легло имало бележка, на която пишело: „Аз не съм извършил тези убийства“.
Полицията обявява смъртта му за самоубийство.
„Всички тези жени са били изнасилени, насилвани и убити по най-ужасния начин и ние разполагаме с много сериозни доказателства, че Танески е отговорен и за трите“, заяви говорителят на полицията Иво Котевски.
„Бяхме близо до това да му повдигнем обвинение за трето убийство и се надявахме, че ще ни даде подробности за четвърта жена, изчезнала през 2003 г., защото смятаме, че е замесен и в този случай“, казва той.
Тогава Котевски се замисли, че след като Танески е изчезнал, те никога няма да разберат какво точно се е случило.
По публикацията работи: Александра Крумова
