Редакция "Нова Варна"
Името на истинския убиец, вдъхновил филма и книгата „Мълчанието на агнетата“, е Ед Гийн, но е бил познат и като Касапина от Плейнфийлд заради ужасяващия начин, по който е убивал жертвите си.
Роден е на 27 август 1906 година. Майка му Аугуста била религиозна до степен на фанатизъм. Държала в дома й да се спазва моралният закон от Библията и непрекъснато повтаряла на двамата си сина, че са грешници. Опитвайки се да спре сексуалните им желания в зародиш, тя им вменила, че жените са дяволски създания.
Била силно доминантен човек, настояващ, че нейният мироглед е единствения правилен. Бащата Джордж, от друга страна, бил доста слабохарактерен и често залитал по чашката.
Занимавали се с търговия на храни и въпреки че разполагали с достатъчно пари, Аугуста забранила на децата си да се социализират в града, защото вярвала, че така ги пази от аморалността на местните.
Израснал откъснат от външния свят и непрекъснато обиждан от майка си, единственият приятел на Ед бил неговия брат Хенри. Въпреки, че майка му се държала отвратително с него, Ед я поставял на пиедестал и я смятал за истинското съвършенство.
Бащата умира в резултата на алкохолизма си, а Хенри се опитвал да разсее маниакалната любов, която брат му изпитвал към майка си. Но Ед не позволявал и дума да се каже срещу нея.
Предполага се, че споровете между двамата братя довеждат до инцидент и загадъчната смърт на Хенри през май 1944 година. Във фермата избухва пожар, а Хенри загива, опитвайки се да потуши огъня. Но когато на място пристигат органите на реда, те не откриват тялото на момчето в близост до пожара.
За тяхна изненада Ед ги води на друго място, а по тялото не се виждали следи от изгаряния, а следи от охлузвания. Версията за убийството обаче бързо била отхвърлена, тъй като никой не можел да допусне, че това стеснително момче ще посегне на нечий живот, още по-малко на собствения си брат.
Истинската трагедия за Еди идва обаче година по-късно – когато умира майка му Аугуста. Той залоства половината стаи от дома им, пазейки ги като неин храм. Тогава се разпалва и страстта му да събира човешки останки от гробовете и да ги превръща в домакински мебели.
Никой не приемал на сериозно прикрития злодеи до началото на 50-те години, когато в района започнали мистериозно да изчезват хора. Първата от тях била кръчмарката Мери Хогън. а след нея и 15-годишната Евелин Хартли.
Последната жертва на Ед Гийн обаче води и до неговото залавяне. Той се прицелва в собсвеннчката на магазин Бърнпс Уордън, но не обърнал внимание, че в района има свидетели, който го посочили на полицията като последния и клиент.
Когато влизат в дома му, униформените намират невъобразим хаос. Почти не можело да се минава през стаите, тъй като във въздуха се носела миризмата на разлагаща се плът.
Но когато се качват на тавана, попадат на най-ужасявашата находка – висящ труп, обезглавен, изкормен и нарязан. На полицаите са им нужни няколко секунди, за да разберат, че това не е животно, а човешко тяло. Тялото било на 50-годишната Бърнис Уордън.
При претърсването на къщата били открити още зловещи находки – кресло, тапицирано с човешка кожа, женски полови органи в кутия за обувки, носове и едно сърце.
Около дома му били открити кости и черепи на десетки хора, но Еди твърдял, че са от трупове и се признава за виновен само за убийствата на Бърнис Уордън и Мери Хоган. В съда пледира невменяемост, заради което не е изпратен в затвора, а в психиатрична клиника, където умира от рак на 26 юли 1984 година.
По публикацията работи: Венета Николова
