Известният варненски адвокат Петър Николов написа своето мнение за случая с брутално нарязаното с макетен нож 18-годишно момиче от Стара Загора. Каква е истинската причина, според него, да се стигна до тази невероятна агресия? Виновен ли е съдията, че първоначално е постановил освобождаване на предполагаемия виновник за зверската постъпка? Виновна ли е Прокуратурата? Трябва ли въобще да се търси вина или грешката е някъде другаде?
Ето какво написа на официалната си страница във Фейсбук адвокат Николов, публикуваме го без редакторска намеса:
„Ако не друго, в последните два дни много хора трупат рейтинг и трафик на страниците си като ми представят съдията от Стара Загора.
Хубаво е обаче преди това наистина да се ограмотят и да не бъркат съдията от съда със съдията от футболен мач, който вади картони когато реши и може да изгони всеки от мача. Съдията по НПК е ограничен от искането на Прокуратурата и следва да се произнесе дали е законосъобразно или не. Съдията не може да си измисля закони или други правила.
Но съдията е косвена жертва на мързела и нехайството на МВР и Прокуратурата, които замитат под килимчето масово случаите на насилие с оправданието „ама това не е за нас, това е дело от частен характер(за лека телесна повреда, демек „оправяйте се сами“), ама това е гражданско дело за домашно насилие, идете в съда, ама кой ви каза, че сте за тук“ и късат жалбите още на входа на РПУ без да ги входират дори.
Прокуратурата пък подхожда формално, поредната преписка, защото Прокуратурата е залята от всякакви глупави молби и жалби (напр. кучето на съседа лаело, някой искал да дели ниви, трети му била малка пенсията) и накрая Народът полудява, още повече, колкото е луд и става обвинител.
Народът обаче трябва да знае, че за насилието няма пол, няма политически убеждения, не се дели на патриотично и непратриотично. Трябва да знае, че генераторът на насилие е семейството и отношенията между близките. Че вашето дете вижда това, което е във вашето семейство и го пренася в своето, ако изобщо може да създаде такова след това.
Казвам ви го всеки път, когато дойдете да се карате озлобени, да се оплаквате от другия, да искате да го смачкате и унищожите с всички сили и средства, за да откраднете общото имане „Детето“ от другия. Вашето насилие поражда след години насилие у вашите деца. Това е карма, връзка, която вие сами проектирате в своето ДНК.
Едни разбират, други не, затова накрая докато тихо и неусетно градим всеки ден къщичката на домашното насилие в собствения си заден двор, ние ще бичуваме един човек сега, за седмица или две.
После всичко ще отмине, емоциите ще утихнат, трафикът към някои инфлуенсъри ще намалее в търсене на следващия скандал, няма значение какъв ще е той, а ние ще продължим нататък, да я караме постарому. Към създаването на следващия Франкенщайн.“
По публикацията работи: Венета Николова