Есента не спи, ревнува,
май че скоро ще й писне,
става нощем и рисува
нажежените си мисли.
Към червеното посяга,
с жълтото го контурира,
ала нещо все я стяга,
в себе си не се побира.
Лятото по бяла риза,
сякаш още се мотае,
казват как на плажа слиза
и парфюмът му ухае…
Всички търсят го по кея,
якета току събличат,
не престават да копнеят
и шептят, че го обичат.
Сутрин есента поспива,
уморена да ревнува,
лятото пък я завива