Редакция "Нова Варна"
Кръстовден e – един от големите християнски празници. Това е един от четирите дни в годината, в които се извършва поклонение. Православната църква почита Въздвижение на Светия Кръст Господен. Според народните вярвания на Кръстовден, денят и нощта се кръстосват или изравняват. Според народните предания днешния ден се счита за край на лятото и начало на есента. На Кръстовден се поставя началото на гроздобера, затова празника се нарича още „Гроздоберник“.
Именници днес са всички, които носят имената: Кръстьо, Кръстина, Кана, Кънчо, Кристина, Кристиян.
Според народния обичай на Кръстовден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. Разчупва го над трапезата и го нарича „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“, след което цялото домочадие повтаря словата.
Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, студът наближава и може да те боли кръстът. Затова с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста през идната година.
На Кръстовден се спазва строг пост и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.
На трапезата се слага грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднася се трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.
Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, е била ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста.
Кой от трите е Христовият кръст, се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.
За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го “въздвижва” над главите на присъстващите. От това “въздвижение” получава своето име и празникът.
По публикацията работи: Венета Николова
