Макар някои да наричат това просто лакомия, другото име на това състояние е „хедонична хиперфагия“, заяви германският учен д-р Тобиас Хох. „Това е научният термин за прекомерно ядене за удоволствие, а не поради глад“, допълни той. „Това е преяждане за развлечение, което може да се случи почти на всеки в определен момент от живота му, а хроничната форма е ключов фактор за епидемията от наднормено тегло и затлъстяване“, обясни д-р Хох.
Изследователят и неговият екип от университета Ерланген в Нюрнберг сканирали мозъците на мишки, докато ядели или чипс, или смесица от мазнини и въглехидрати на прах, или пелети. Мишките се нахвърляли най-много на чипса, въпреки че смесицата от мазнини и въглехидрати съдържала същия брой калории. Стандартните пелети били най-непопулярната храна.
„Ефектът от картофения чипс върху мозъчната дейност и храненето може да бъде обяснен частично от съдържанието му на мазнини и въглехидрати. Но трябва да има и нещо друго в чипса, което го прави толкова желан“, заяви д-р Хох. Смята се, че високите нива на мазнини и въглехидрати изпращат сигнали на удоволствие към мозъка, което кара хората да прекаляват с калорични храни. Снимки от магнитен резонанс показали, че центровете на наградата и пристрастяването в мозъка на мишките били най-активни, когато ядели чипс.
Количеството приемана храна, сънят, активността и движението също били стимулирани по различен начин от чипса в сравнение с другите храни.
„Трябва да има нещо специално в чипса, което да предизвиква интереса на мишките“, казва д-р Хох. Според една от теориите в закуските и сладкишите вероятно има съставки, които стимулират центровете на наградата в мозъка. А отделните хора имат различна чувствителност към тези сигнали, което обяснява защо някои са по-склонни да прекаляват с храната от други, смятат учените.
Източник: cosmopolitan.bg