Редакция "Нова Варна"
В Деня на народните будители – 1 ноември, в студиото на медия „Нова Варна“ в предаването „По пладне“ сезон 3, наш гост бе Игор Лазаренко. Господин Лазаренко е директор на Регионален исторически музей – Варна.
Разговорът с г-н Игор Лазаренко протече в духа на празника и с начертаване на бъдещите творчески планове на институцията, която той управлява. Акцентирано бе върху сградата, в която се помещава РИМ-Варна. Една от най-представителните сгради във Варна и страната. Известно е на варненци, че това е сградата на Девическата гимназия. Директорът разкри завесата и поясни някои факти, които са малко известни, като например това, че в двора на Девическата гимназия е открито подмогилно погребение, което показва, че няма нищо случайно в това, че музеят се помещава точно там. Открито е и антично водно съоръжение. Според директора това място винаги е имало археологически привкус.
Интересни факти бяха споделени от господин Лазаренко и за откритите обекти на РИМ-Варна. Такива са Аладжа манастир и Побити камъни или по скоро една част от Побитите камъни. Аладжа манастир е бил отворен и повреме на ковид пандемията защото е на открито и това е носило добри приходи на РИМ-Варна.
А колкото до сградата, в която се помещава РИМ – Варна тя иска и голяма поддръжка, но музеят се грижи като добър стопанин всичко да бъде наред. Едно от нещата, с което се гордсее директорът на Регионален исторически музей Варна главен асистент Игор Лазаренко е подновяването или по точно реставрацията на дограмата, която е оригинална още от построяването на сградата на Девическата гимназия.
Варненският халколитен некропол фигурира в почти всички учебници по археология в света. Той се изучава като един паметник, който е много важен за развитието на човешката цивилизация. Това е некропол, оставен от едно общество, което е било в степен на високо държавно развитие с йерархична структура. Населението е било комуникативно по данни на намерените находки. Повечето неща нямат местен произход, което показва контактите на това общество със света.
Както е известно първоначално Варненският халколитен некропол е датиран към късния Халколит, но с напредването на археологическото проучване точният времеви обхват на ползване на обекта става един от най-дискутираните въпроси сред учените. Възможността обектът да бъде датиран във възможно най-тесни граници е затруднена от липсата на повече синхронни археологически обекти, от които да бъде използван материал за датиране и последващ анализ. На територията на България синхронни обекти са халколитните некрополи край Дуранкулак и Девня, при които наличието на находки от погребални дарове е значително по-малко – особено от златни и медни артефакти (в некропола при Дуранкулашкото езеро, където са проучени 1204 гроба, 440 от които са датирани към всички фази на Културата Варна, са открити едва приблизително 50 g златни артефакти.
Много инетерси факти сподели гл.ас. д-р Игор Лазаренко за цивилизацията, която е обитавала нашите земи в онези далечни времена. Тя е обитавала района около река Провадийска. Това са местата около Варненското и Белославското езера. Има данни за една развита цивилизация, която е общувала с много народи.
Проект „По пладне“ се реализира с финансовата подкрепа на община Варна чрез процедура за медийни проекти – конкурс 2023 г.
