Редакция "Нова Варна"
Задава се голям празник. На 4 декември почитаме света Варвара, която е покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които са нямали време да се покаят и причестят.
Света Варвара, родена в семейството на аристократ езичник от Илиопол, се е отличавала с особена красота. Тя се запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – двамата са поразени от мълния. През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
В някои райони на страната Света Варвара е приемана за покровителка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, затова и хората я наричали “Баба Шарка”. Жените месели и раздавали за здраве “къпани” питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
На други места Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: “Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите.”
Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е натоварен с предричания в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара – Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: “Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща”.
На 5 декември православната църква чества Свети Сава Освещени, построил в края на живота си множество манастири и болници.
Сава е от аристократичен род, на 18 години става монах и по-късно отшелник в пустинните местности край река Йордан. Той дава цялото си наследство за построяването на странноприемници, болници и един манастир до град Йерусалим.
В българските предания обаче най-често Сава е представена като светица – покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а неин брат е Св. Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно – на 6 декември. В някои места честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Обредните практики са сходни като тези за Св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” – казва народната приказка.
Сава е свързан/а и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал, заедно с най-старата жена в дома.
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
Имен ден празнуват: Сава, Савка, Савина, Владислава, Владислава, Славка, Славчо, Съби, Десислава, Десислав.
