Вторник се пробуди рано
и лицето си наплиска,
утрото във студ сковано
във стъклото нос притиска.
Нищо, че е още тъмно
и че бързо се наспива,
щом часовникът му звънне,
от кафето ще отпива.
Всички вести ще узнава,
вчера сбрали се до мръкнало,
утрото пък посинява,
през стъклото се промъква.
Вторник гледа си тефтера,
пълен с точки, букви, знаци,
вътре може да намери
куп несвършени задачи.
Щом в часовника потрепнат
в такт стрелките остроноси,
вече утрото просветва,
аромат кафето носи.