Редакция "Нова Варна"
Първата кръстословица или „пъзел с кръстословица“, както се е наричала преди време, е решетка с форма на диамант, проектирана от Артър Уин и публикувана във вестник New York World през декември 1913 г. Загадките ѝ са били прости три-буквени думи. В горната част на пъзела, за да помогне на участниците, била думата FUN (Забавление).
Оттогава специалистите по пъзели и учени спекулират дали умствената гимнастика, която се използва при решаването на кръстословица, се счита за упражнение за нашия мозък. Експерти посочват дали решаването на кръстословици наистина помага на мозъчната функция и какво друго можете да направите, за да поддържате ума си във форма, съобщава The Guardian.
Подобряват ли кръстословиците мозъчната функция?
Преди малко повече от година медиите развълнувано съобщиха за статия, публикувана в научното списание NEJM Evidence, която разглежда по-възрастни хора с леко когнитивно увреждане. Пациенти, които изпитват леко забравяне, но все още функционират в ежедневния си живот. Установи се, че тези, които решават онлайн кръстословици, поддържат по-добри когнитивни функции от онези, които играят онлайн игри с когнитивни упражнения.
Означава ли това, че в интерес на здравето на мозъка, всички ние трябва да изтеглим приложения за кръстословици и да започнем да си блъскаме мозъка, в отговор на – втората по дължина река в Европа?
„Твърде рано е да се каже това“, казва д-р Девананд, автор на проучването NEJM Evidence и професор по психиатрия, неврология и директор на стареенето на мозъка и психичното здраве, в медицинския център на Ървинг към Колумбийския университет.
Проучването измерва когнитивната функция на участниците с помощта на скалата за оценка на болестта на Алцхаймер – тест за когнитивна подскала (Adas-Cog). Девананд отбеляза, че тези, които решават кръстословици, запазват резултатите си или леко се подобряват при някои измервания, докато тези, които се упражняват с друг вид мозъчни игри, резултатите им по-скоро намаляват.
Това, което обаче беше особено обещаващо, казва Девананд, е, че тези, които решаваха кръстословици, също видяха известно подобрение в това, което изследователите наричат „инструментални дейности от ежедневието“. Дейности, които са склонни да се появяват повече в битието на човек, отколкото хипер-специфични медицински тестове. Примери са управлението на финансите и запомняне на приема на лекарства.
Това не е единственото проучване, което показва, че кръстословиците могат да помогнат на мозъчната функция. В проучване от 2011 г. на хора в предклинични стадии на деменция, д-р Джаган Пилай, невролог на персонала в Кливландската клиника Лу Руво Център за мозъчно здраве, установи, че решаването на кръстословици забавя началото на ускорено намаляване на паметта с 2,54 години.
Какво се случва в мозъка ни, когато решаваме кръстословица?
Една от причините експертите да подозират, че кръстословиците могат да помогнат за поддържане на мозъчната функция е, че те изискват сложно мислене.
„Когато решаваме кръстословица, това е тест за памет, знания и вербални способности“, казва Девананд.
Отвъд това, казва Пилай, „има хипотеза, че решаването на кръстословици,подобрява работната памет или способността на човек да има много неща в ума си, едновременно.“ Смята се, че този подобрен резерв на памет може да компенсира някои от загубите в когнитивната функция, причинени от появата на деменция.
Но е трудно да се каже със сигурност дали кръстословиците „укрепват“ мозъка, тъй като мозъкът не е мускул и функцията му не се подобрява по същия начин, както мускулната функция. Правенето на сгъвания с дъмбели ще укрепи бицепсите и мускулите около тях, но в мозъка „всичко взаимодейства с всичко през цялото време“, обяснява Девананд. Нашите функции на паметта и вербалните функции, например, винаги си взаимодействат. „Когато се насочим към една когнитивна функция, е почти невъзможно да се насочим само към тази функция“, казва той. С други думи, едно повтарящо се изолирано упражнение – като например решаване на кръстословица – не е достатъчно, за да направи паметта ни изпъкнала и силна.
А ако мразите кръстословици?
Ако обаче мразите кръстословиците, те в никакъв случай няма да са ви от голяма полза.
„Ако наистина не обичате да решавате кръстословици, тогава е по-малко вероятно да се възползвате изобщо“, казва д-р Лори Кук. „Вашият мозък трябва да бъде активно мотивиран и
ангажиран, за да извлечете максимума от него.“
За щастие има и други неща, които можете да направите, за да поддържате мозъка си във форма.
Ето какво можете да направите, за да поддържате мозъка си здрав
Кук отбелязва, че освен че е безкрайно сложен, човешкият мозък също е уникален и динамичен, което означава, че няма еднакви мозъци на двама души и мозъкът на човек не остава същият през целия му живот. Като такава, казва тя, „няма универсален подход за предотвратяване на упадъка с напредване на възрастта“.
Най-общо казано, ангажирането с различни дейности, които стимулират мозъка по различни начини, е полезно. Пилай предлага четене, игра на настолни игри, свирене на музикални инструменти и танци.
Експертите допълват, че грижата за нашия мозък включва грижа за нашето тяло. „Това, което е добро за сърцето, е добро и за мозъка“, казва Девананд. Кук насърчава холистичен подход към здравето на мозъка, който включва „качествен сън, хранене и физическа активност“, както и „поддържане на емоционален баланс в ежедневните ни нужди“.
Те също така подчертаха значението на общността и социалните взаимодействия. Девананд отбеляза, че хората, които са по-изолирани и имат по-малко социални връзки, са склонни да имат по-лошо когнитивно функциониране с напредване на възрастта. Социалните взаимодействия не са важни само за чувството ни за принадлежност, посочва той, но и защото са сложни ситуации, в които мозъкът да се ориентира. „Когато се социализираме, много неща се случват по отношение на комуникацията, мозъчната функция и просто общата осведоменост за света около нас.“, казва той.
И ако искате да общувате с кръстословица, още по-добре.
Превод и редакция: Ева Григорян
