Редакция "Нова Варна"
Стана ясно, че Виктор Емануил Савойски, син на последния италиански крал, е починал на 86-годишна възраст. На 12 февруари щеше да навърши 87 г. Съобщението за кончината на принца престолонаследник беше изпратено до медиите от Кралската къща на Савоите.
Според нея синът на Умберто II и на Мария Жозе е починал сутринта в 7.05 часа в къщата си близо до Женева, Швейцария, обграден от семейството си. Той беше женен за Марина Дория, от която имаше син Емануил Филиберто. Все още не се знае кога и как ще бъде погребан. Той беше братовчед на Симеон Сакскобургготски, предава „24 часа“.
Кой беше Виктор Емануил Савойски?
Той беше роден в Неапол на 12 февруари 1937 г. и беше единствен син на последния италиански крал. Ако Италия се беше върнала към монархията (конституцията го забранява), Виктор Емануил Савойски щеше да бъде крал. Въпреки това правото му да бъде крал му беше оспорено няколко пъти от Консултативния съвет на сенаторите на Кралството, които през 2006 г. обявиха като наследник на короната Амедей Савойски. Според тях Виктор Емануил Савойски се самоизключил от наследяването на короната, женейки се за жена без знатен произход без одобрението на бившия крал.
Синът на Виктор Емануил –Емануил Филиберто, оспори това решение. Друга част от Консултативния съвет, който е частна асоциация, заяви, че самият Умберто II поставил край на монархията на Савоите, карайки да заключат в ковчега му кралския печат.
Коe беше семейството на починалия Виктор Емануил Савойски?
На 13 юни 1946 г. последният италиански крал Умберто II, брат на българската царица Йоанна и вуйчо на Симеон Сакскобургготски, напуска резиденцията си в двореца „Куиринале“ в Рим и се отправя към летище „Чампино“. Придружават го най-близките му сътрудници – личният му лекар и двама генерали. Тримата се качват на самолет, в който ги чака един от най-добрите пилоти в италианската авиация по онова време. Съпругата на краля – Мария Жозе, и четирите им деца вече са напуснали страната, след като още на 5 юни получават заповед от него да отидат на сигурно място, за да чакат изхода от референдума за република.
На 10 юни Касационният съд постановява за легитимни резултатите от допитването, според които мнозинството от италианците гласуват „за“ република.
Последният крал на Италия, който на практика царува само един месец след абдикирането на баща си Виктор Емануил III, избира за своя нова дестинация Португалия. Дава си сметка, че съседните на Италия страни не биха го приели, и иска да избегне Испания, където е на власт Франко Умберто II не мисли, че изгнанието му ще бъде вечно. С влизането в сила на републиканската конституция на Италия на 1 януари 1948 г. то обаче се превръща в конституционен закон. Така Умберто II и мъжките му наследници получават забрана в бъдеще да стъпят на Апенините. Тя пада едва през 2002 г. след реформа в конституцията, или 19 г. след смъртта в женевска клиника на последния крал на Италия.
Малко след като напускат Рим, Умберто II и съпругата му Мария Жозе Белгийска разделят пътищата си. Бракът им от дълго време едва крета. Затова тя решава да напусне Португалия и да се засели близо до Женева с малкия Виктор Емануил, който е връстник на Симеон и който още при раждането си получава титлата принц на Неапол.
При Умберто II в Кашкайш остават трите му дъщери – Мария Пия, Мария Габриела и Мария Беатриче. На две крачки от тях – в Ещорил, ще се пресели по-късно и сестра му – последната българска царица Йоанна.
Умберто II не е в добри отношения със сина си Виктор Емануил. Двамата спорят непрекъснато за пари. Бащата не одобрява и бъдещата си снаха – Марина Дория. Дъщеря на швейцарски индустриалец от италиански произход, тя е родена на същата дата като Виктор Емануил, но 2 г. по-рано. Става 4 пъти световна шампионка по водни ски – нещо, което не се е удавало никога преди това на швейцарска спортистка. Виктор Емануил се сгодява за Марина Дория въпреки ветото на баща си. Умберто II е твърдо против, защото тя не е от знатен произход. Братовчедът на Симеон обаче е решен на всяка цена да се ожени за избраницата си. Така стига до решението сам да издаде указ, с който дава на Марина титлата херцогиня на Сант’Анна ди Валдиери.
