Редакция "Нова Варна"
Тази година големият празник Сирни Заговезни се пада на 17 март (неделя). Празникът е известен още като Сирница, Прошка или Сирни поклади. Този народен празник, обичан от всички българи, е подвижен и винаги се отбелязва седем седмици преди Великден. Сирни Заговезни е изпълнен с много традиции и обичаи, които се предават от поколение на поколение. Ето някои от най-важните:
В основата на Сирни Заговезни стои прошката. На този ден хората търсят опрощение на греховете си и се опитват да изградят отново връзки с близките си.
Една от основните традиции е т. нар. „хамкане“. На конец се окачва варено яйце или парче халва. Залюлява се пред децата, наредени в кръг около него и всяко от тях се опитва да захапе парчето с уста, без да си помага с ръцете си. Народът смята, че този ритуал носи късмет и плодородие.
Традиционната храна на празника включва млечни продукти, сирене, яйца и баници със сирене. Приготвя се и специален обреден хляб, в който се поставя паричка. Който намери парата, се смята за щастлив и здрав през цялата година.
В много краища в България хората все още изпълняват и още един много интересен обичай – паленето на ритуални огньове, около които се пее и танцува.
В някои села дори се провеждат кукерски игри, които имат за цел да прогонят злите духове и да донесат добра реколта.
В края на деня се провежда ритуалът „Заговезни“, при който по-младите членове на семейството искат прошка от по-възрастните чрез целуване на ръка.
Сирни Заговезни бележи края на зимата и началото на пролетта, позволявайки ни да изпратим зимата с чисти сърца и умове.
По публикацията работи: Пламена Сутева
