Колко много самота
днес е легнала на пода
и със счупени крила
е, горката, по природа.
Колко много самота
сред смълчани статуетки,
на заключена врата,
по прозорците – решетки.
Колко много самота
възприема се за сляпа
и не вижда, че ключа
е провесен на вратата.
А дали е самота
със изпотрошени стави?
Май разпери ли крила,
миналото ще забрави …