Редакция "Нова Варна"
Днес е 13 май. На този ден се навършват 107 години от деня на най-голямото чудо – Чудото от Фатима. Датата е 13 май 1917 и остава завинаги в историята на християнството.
Селището Фатима се намира в областта на 130 км северно от столицата Лисабон и има население около 10 000 души. Арабското си име дължи на една легенда от XII век, според която дъщерята на известен мавърски благородник, носеща името на дъщерята на пророка Мохамед, приема християнството от любов към рицар, която там е погребана.
На 13 май 1917 година, след края на неделната служба, три малки пастирчета – Жасинта и Франсишко Марто и Лусия душ Сантош от селцето Кова да Ирия, извеждат на паша недалеч от дома си стадо овце. Изведнъж светва мълния и децата решават, че наближава буря. Трябвало бързо да намерят място, на което да се скрият с овцете си.
В този момент им се явява образът на Света Богородица, който – както твърдят децата – бил по-ярък от слънчевата светлина, съобщава „Стандарт“.
Когато пастирчетата разказват за случката на възрастните, никой не им вярва. Обаче, същото чудо се случва през всеки от следващите месеци, точно на 13-то число и така чак до октомври. Всъщност, децата първо си обещали, да не разказват на никого за случката, но Лусия не устоява на изкушението да сподели и така на 13 юли на мястото се озовават неколцина любопитни жители на Фатима, които държат със собствените си очи да се убедят в правдивостта на детските приказки.
Постепенно все повече хора се събират на 13-то число от месеца, за да наблюдават чудото с явяването на Света Богородица. При последното, шесто по ред чудодейно появяване на 13 октомври 1917 година, вече над 70 000 души чакат да видят образа на божията майка. Сред тях има не само вярващи, но и абсолютно скептично настроени, както и такива, които специално са дошли, за да затвърдят неверието си.
В този ден вали силен дъжд, но събралото се множество стои и чака. Децата се прислоняват под смокиновото дърво, където за пръв път им се явява образа на Богородица и започват да се молят. Около пладне дъждът спира и над дървото се появява светещ облак. Гласът на божията майка, който чуват само молещите се деца, им говори, а в края, когато видението започва да избледнява, Лусия възкликва „Погледнете слънцето!“.
Пред очите на многохилядната тълпа облаците се разсейват и засиява слънцето. Но започва да бледнее, да потъмнява, а след това се превръща в огромен сребърен диск, от който струи много силна светлина. Няколко мига по-късно дискът подскача и започва „да танцува“ в небето.
Накрая светилото със зигзагообразни движения се връща на мястото си и приема нормалния си вид. „Слънчевият танц“ е наблюдаван в радиус до 4 километра от мястото, където се е събрала тълпата. Учените от онова време не са регистрирали никакви аномалии в този ден. Но още на следващия ден из цяла Португалия се разнася слухът, че няколко инвалиди, които на 13 октомври са видели появяването на Богородица, по чудодеен начин са се излекували.
През 1928 година, за да се приемат всички поклонници, които искат да посетят мястото на чудното явяване, е построена базиликата „Света Дева Мария“. Площадът пред катедралата е с по-голяма площ от площад „Свети Петър“ в Рим и може да побере до 200 000 души едновременно.
След като провежда детайлно разследване на събитието, Католическата църква обявява случилото се за чудо.
По-късно, на мястото, където трите пастирчета са посетени от божията майка, през 1944 година е построен параклис.
При третото си явяване на 13 юли 1917 година Дева Мария предава на децата три пророчества. Лусия записва трите послания на Богородица, които наричат още и Трите тайни от Фатима.
За съдържанието на първите две монахинята се решава да разкаже чак през 1941 година
Първата тайна представлява видение за ада: огромно море от огън, демони и мятащи се в страдания човешки души.
Във второто послание божията майка предсказва края на Първата световна война и скорошното начало на Втората.
Третата и последна тайна сестра Лусия записва през 1944 година, като изпраща писмото до папата с условието, че няма да бъде отваряно преди 1960 година. Папа Йоан XXIII решава изобщо да не публикува третото от пророчествата от Фатима.
Пораждат се безброй спекулации и предположения.
Едва на 26 юни 2000 година кардинал Йозеф Ратцингер (по-късно папа Бенедикт XVI) и архиепископ Тарчизио Бертоне оповестяват текста и на тази тайна.
В това пророчество се описва следната картина: през град, осеян с тела на мъртъвци, вярващи и свещеници се изкачват по стръмен склон, на върха на който има огромен кръст. Когато достигат върха, всички са избити от група войници.
„И по този начин там умряха един след друг епископи, свещеници и вярващи мъже и жени, и миряни от различни чинове и съсловия“, пише в тайната.
Точният смисъл на тези думи не е намерил тълкувание и досега. Някои виждат послание от Фатима във връзка с покушението срещу папа Йоан Павел II. През 1981 година Мехмед Али Агджа прострелва светия отец на площад Свети Петър в Рим.
Това се случва на същата дата – 13 май, а за любителите на конспиративни теории и съвпадения – в същия час и минута.
По публикацията работи: Пламена Сутева
