Редакция "Нова Варна"
В редакцията ни постъпи отворено писмо от Биляна Якова, която твърди, че е имало самоуправни действия и обсебване на лични вещи от новото ръководство на община Варна. Ето какво пише тя (публикуваме позицията ѝ без редакторска намеса):
„Казвам се Биляна Якова – Атанасова от гр. Варна.
До 14.05.2024 г. бях служител в Община Варна. Длъжността, която заемах бе ръководител на проект „Интегриран градски транспорт на Варна“ – най-мащабният европейски проект на Община Варна.
Обръщам се към Вас с молба да получи гласност случаят, който ще опиша по-долу.
Предоставям Ви снимков материал и видео, от където да добиете представа за безскрупулното, арогантно, нечовешко, унизително, грубо отношение и поведение спрямо мен от новото ръководството на Община Варна.
Снимките и видеото са направени от мен на 14 май 2024 г. в сградата на стоматологията на 2 етаж, където се помещава работният ми кабинет.
Направих снимките и видеото с цел да покажа абсурдите, самоуправните и незаконосъобразни действия, които прилага новото ръководство на Община Варна над „неудобните служители“.
На 14.05.2024 г. отидоха на работа, след като бях известно време в болничен. Пред сградата ме чакаха две служителки от отдел „Човешки ресурси“ към община Варна. Попитах ги кого чакат, те ми отговориха, че „наобикаляли сградата“, защото така им било разпоредено от Диан Иванов – зам.-кмет на община Варна. Качих се до втория етаж и останах шокирана и безмълвна от гледката, която видях. Запечатан бе кабинета и сменена ключалката, запечатани бяха и металните шкафове с целия архив на проекта. Всички тези самоуправни действия са направени на по-ранен етап още на 30.01.2024 г. докато бях в болничен без мое присъствие и без мое знание, а аз като ръководител на проекта съм отговорна за всички документи, които са създадени и са свързани с мащабния проект.
Нямаше какво да правя пред заключения кабинет и реших да отида до общината и да искам да ми се отключи кабинета. Пред сградата отново бяха двете служителки, които уж „наобикаляли сградата“. Казах им, че отивам до общината, те тръгнаха с мен и ме „ескортираха“ до общината.
Отидох при секретаря на общината г-жа Силва Крикорян, за да питам, как ще работя при запечатан кабинет и какво да правя.
Вместо да получа отговор от нея, на вратата се почука и влезе един куриер. Търсеше мен. Излязох от кабината на секретаря на общината и куриерът ми каза, че са го изпратили от ЧСИ – Частен съдебен изпълнител, за да ми връчи Заповед за прекратяване на трудовите правоотношения.
Останах изненадана, аз се намирах в сградата на община Варна и то в кабинета на секретаря на общината, а ми се връчва заповедта от ЧСИ.
Подписах заповедта за прекратяване на трудовите си правоотношения с община Варна и поисках да ми върнат и трудовата книжка.
Получих отказ за трудовата си книжка, така била разпоредила г-жа Крикорян – секретар на община Варна. Аргументът й бил, че първо трябва да се опишат документите от металните шкафове, които близо четири месеца бяха запечатани без мое знание и тогава щели да ми върната трудовата книжка.
Помолих г-жа Красимира Кузманова – Директор дирекция човешки ресурси да отключи работното ми помещение и да ми върне личните вещи, които също близо четири месеца бяха обсебени от ръководството на община Варна, но тя ми каза, че не знае къде е ключа от стаята.
Така в продължение на часове се лутах и обикалях коридора на четвъртия етаж, без да ми е осигурен достъп до работното помещение и отказ да ми се върне трудовата книжка и личните вещи.
Към 12:30 часа г-жа Силва Крикорян излезе от кабината си, който се помещава на същия 4 етаж. Отново я помолих да ми върнат трудовата книжка и личните вещи. Тя каза, че няма да ми върнат нищо така и било разпоредено от Диан Иванов – зам.-кмет. Пред мен каза на Красимира Кузманова, че вече е пратила хора да отидат в сградата на стоматологията и да започнат да разбиват металните шкафове и ключалката на работното ми помещение, защото не знаели къде е ключа от стаята.
Онемях от това, което чух. Коментарът ми от чутото бе, че това е недопустимо и незаконосъобразно, как така отново без мое присъствие се извършват тези самоуправни действия. Отговори ми, че така и е разпоредено.
Тръгнах и аз към сградата на стоматологията, за да видя какво се случва.
Гледката, която видях бе потресаваща, всичко беше разбито, разбити метални шкафове, отново бе разбит патрон на стаята ми. На земята се въргаляха разлепени лепенки, дрелки, отвертки, клещи, разпилени инструменти в стаята, на масата, по земята и по коридора. Звуци на дрелки и други електрически отвертки. Просто някакъв кошмар беше. Дори бяха извикали двама полицаи от общинска полиция, които са на подчинение на кмета разбира се, за да са свидетели на гледката.
С треперещи ръце реших да направя снимки, направих и видео на грозната гледка. Опитах се да овладея емоциите си, трудно ми се получи, но реших да се изправя пред действителността, въпреки унижението на което отново бях подложена от новото ръководство на Община Варна в лицето на Диан Иванов, Благомир Коцев и Силва Крикорян.
Всичко това се случи и бе извършено демонстративно и пред очите на колеги от други проекти, които се помещаваха в сградата, за да бъда и пред тях публично унизена.
Не издържах на гледката, разплаках се и си тръгнах…
А знаете ли, че повечето години моят професионален път бе свързан с изпълнението и реализирането на най-мащабния европейски проект на Община Варна – „Интегриран градски транспорт на Варна“ – първа фаза.
Най-важната мисия на всеки един човек е свързана с това да изживява пълноценно всеки миг от живота си, дори в тъжни или трудни моменти.
Моята мисия бе свързана с този проект. Дадох най-доброто от себе си, имаше дни, в които работих и през почивните дни. През ръцете ми минаха стотици писма, доклади и становища. Пренебрегвала съм семейството си в името на проекта, за да бъде реализиран и доведен докрай проекта.
Гордея се и от факта, че не допуснах да бъдат наложени финансови корекции по този проект. Работила съм съвестно, отговорно, професионално и не съм премълчавала, когато установя нередности.
Да, в живота трябва да приемем и предизвикателствата такива, каквито ни ги поднася самия живот, но не приемам и няма да приема унизителното отношение на което бях подложена и бе потъпкано човешкото ми достойнство и фундаментални ценности.
Жалки, незаконосъобразни и много безпомощни бяха опитите на новото ръководство на Община Варна де ме унижават по този грозен и долен начин пред обществеността.
А манипулациите, спекулациите, лъжите и личните нападки срещу мен през последните седмици бяха породени от безсилие, незнание и некомпетентност от страна на Диан Иванов и Благомир Коцев.
В момента липсата на административна грамотност и етичност превръщат Община Варна в една трудно функционираща и тромава администрация, която вече е превърната в частна община, обслужваща личните краткосрочни интереси на приближените хора на Благомир Коцев. Същите демонстрират, че решават „неотложни“, „важни“ проблеми на гражданите, но това не е така… и гражданите го усещат с всеки изминат ден.
Цената за действията и бездействията на тези „самозабравили се управници“ ще бъде за сметка на моите съграждани…“
