Редакция "Нова Варна"
Проучването се извършва в района на варненското село Ветрино. Могилният некропол е от ранната бронзова епоха, обяснява доц. д-р Стефан Александров. Според него всяка могила е за отделен род, но за да се докаже това са необходими ДНК-анализи.
Археолози проучват първите индоевропейци, живели по нашите земи, при спасителни разкопки в района на Ветрино, Варненска област. За БТА научният им ръководител доц. д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН посочи, че проучваният могилен некропол е от ранната бронзова епоха – края на 4-о – 3-о хилядолетие пр. Хр.
Ветрино е известно в средите на учените, тъй като в района има повече от 100 такива некропола, допълни Александров. По думите му през тази година ще бъдат проучени две могили – настоящата и още една през следващия месец.
В тази могила учените са проучили 15 структури, от които 12 гробни. Трите са свързани с друг тип съоръжения, ползвани при действия, които се вършат преди, по време или след погребението. 11 от гробовете са от ранната бронзова епоха, допълни Александров и уточни, че последният вероятно е от 4 – 6 век след Христа.
Не знаем почти нищо за тези хора, те са живели тук преди 5 хиляди години и са нямали писменост, каза Александров. Според него е твърде вероятно всяка могила да е за отделен род. За да се докаже обаче тази теория, са нужни ДНК-анализи на намерените останки. По думите на Александров това предстои да се случи, като ученият изрази увереност, че средства могат да бъдат намерени.
Направените досега разкопки показват, че в могилата има един централен гроб, около който са наредени останалите във вид на дъга. Твърде вероятно е в него да е бил полаган родоначалникът. Посуда в гробовете се намира изключително рядко, каза още Александров. В централния обаче учените са намерели две сребърни висулки, което според научния ръководител на обекта подсказва, че човекът е имал висок социален статус приживе.
Всъщност, в момента проучваме първите индоевропейци, хората, които поставят началото на индоевропеизацията на Югоизточна Европа и не само на нея, допълни Александров. По думите му успоредно с археологическите проучвания през тази година ще бъдат направени и други интердисциплинарни анализи, които ще дадат възможност чрез методите на различни науки да бъдат изследвани по-точно погребалните практики.
По публикацията работи: Пламена Сутева
