Зоя Георгиева
В поредното вълнуващо издание на „Активни варненци“, водещият Николай Танчев ни запознава с един забележителен човек, чийто живот и труд са вдъхновение за поколения. Капитан Борислав Арнаудов, легенда в света на мореплаването, с над 40 години опит на 300 хилядни танкери, ни отвежда на едно незабравимо пътешествие. Освен че е пламенен моряк, днес той е и автор на множество книги и председател на фондация „Старият капитан разказва“, която се стреми да увековечи наследството на българските капитани. В това интервю, капитан Арнаудов споделя своята дълбока връзка с морето, разказва за непреходната мъдрост, натрупана през годините, и ни вдъхновява с истории за сила, упоритост и любов към морето.
Видео материала може да откриете в края на статията. Споделяме с Вас разговора между г-н Танчев и капитан Арнаудов:
– Здравейте, Вие гледате „Активни варненци“, аз съм Николай Танчев, а днес ще Ви срещнем с капитан далечно плаване Борислав Арнаудов. Капитан Арнаудов плава над 40 години на 300 хилядни танкери, а днес издава книги. Председател на фондация „Старият капитан разказва“, която безвъзмездно се стреми да създаде паметник на последния мостик на Стария капитан. Казваме здравейте на капитан Арнаудов и искаме да знаем какво ще символизира последния мостик на Стария капитан.
– Най-напред искам да избягна думата паметник. Това не е паметник, това е скулптурен ансамбъл, тъй като море ще има, моряци винаги ще има и ще има нужда от капитани, които да карат нашите кораби. Този скулптурен ансамбъл, наречен „Последният мостик на Стария капитан“, е посветен на всички онези капитани, които отдадохме своя живот и от мостика на своите кораби, стигнахме до всички континенти, преплавахме всички морета и океани, прославихме името на българския моряк по света. Нещо повече, прославихме името на нашата Алма-Матер, Военноморското училище, което е най-старото техническо инженерно висше училище в България, създадено през 1888 година. Не само това. То е по-старо от всички военноморски училища в Англия, вкл. и в Австралия.
– На какво се дължи тази непреходна връзка на стария капитан с морето?
– Връзката е постоянна. Старият капитан напусна морето по съответните биологични причини с навършване на 60 години, но морето никога не остави стария капитан. И то винаги бушува в него. Чрез стария капитан олицетворявам себе си. Има го и младият капитан, моят син, който също е капитан, далечно плаване, на 45 години и вече не мога да разбера дали е към старите или към младите капитани. Но аз съм определено от старите капитани. Но след като се пенсионирах, успях да открия една истина, която никога не ми е направила впечатление, че голяма част от моите колеги продължават да общуват с морето и след навършване на пенсионна възраст, седнали по пейките в Морската градина или на Морска гара. Това е една такава постоянна непрекъсната връзка, която ние, посветили живота си на морето и прекарали по-голямата част от живота си в морето, имаме нужда и след като се пенсионираме да потърсим морето за съвет.
– Вие сега пишете книги, издали сте над 18 книги, сега е във печат 19-та книга, която се казва „Скритата истина“ и ще излезе през август. Бихте ли ни казали тази 400 страници творба, каква идея съдържа?
– Тя е нещо съвсем различно от това, което бях писал досега. Тя пак е свързвана с моя живот. Най-напред, че съм кореняк варненец и съм израснал със славата на Владислав Варненчик. Това беше машинно-тракторната станция и оттам почваше полето. Там беше Владислав Варненчик мемориала. И там сме играли на кръстоносци и османлии. Никой не искаше да бъде осмалия, така че се сменяхме. Ходили сме до там с дървени мечове и с едни картонени кутии, няма да забравя, с един червен кръст. Така, че Владислав Варненчик е част от моето детско минало, като дете. Израснал съм с него. Като моряк съм жизнено свързан с морето и с големия откривател, Кристобал Колон, така нареченият Христофор Колумб. Оказа се, след като имах малко повече свободно време и попаднах тук и там из сайтовете на документи, че по всяка вероятност има връзка и има такава хипотеза, Кристобал Колон да е син на Владислав Варненчик. Това означава, че Владислав Варненчик най-вероятно е оживял след „Битката на народите“ при Варна на 10 ноември 1444 година. 20-годишният Владислав Варненчик не е загинал, бил е спасен и в последствие вече е станал родител дори и на тази личност. Повече от 4 години, четене на 2 кораба книги, от ровенето из сайтове почти научих румънски, португалски, испански, полски, латински, разбира се, чрез превод на английски, ровейки се в сайтовете и търсейки достатъчно информация и документи за това. Мисля, че излезе една твърде сериозна книга, чиято хипотеза, която аз развивам на нейните страници, не бива с лека ръка да бъде отхвърляна. Напротив, бих се радвал да предизвика не само интерес, а и спорове с аргументи. Именно в спора се ражда истината. В книгата „Скритата истина“ се оказа, че поради много причини голяма част от кралските дворове по това време не са искали Владислав отново да пожелая да си върне кралската корона.
– Да се върнем на кораба, как там се решават споровете, с брадви? Как Вие като капитан успявате да създадете порядък?
– Споровете се решават много лесно чрез капитана.
– Вертикална структура?
– Ако мислиш, че нещо не е точно, попитай капитана. На капитанската кабина има един надпис – „Капитанът винаги е прав“. И на капитана часовникът винаги е най-точният. Времето понякога показва, че времето за свършване на дадена работа не е утре, а е било вчера. Капитанският часовник така показва.
– А какво Вие правите, за да няма бунтове? Кое е най-важното за екипажа?
– За бунтове въобще не може да става и въпрос, защото всеки при нас доброволно е дошъл, за да спечели нещо за своето семейство и доброволно е разбрал, че при нас съществува субординация, т.е. нещата не са на обсъждане, а нещата са как можем да ги свършим по най-добрия начин. Ние ако обсъждаме, обсъждаме само по-добрия начин, по който могат да бъдат решени проблемите. Проблеми има всеки ден, задачите са всеки ден, ежедневно, а ако има проблеми, които трябва да се решават, те се решават много лесно. Най-честите проблеми са започвали от кухнята, от храната. На кораба имаме винаги достатъчно добро зареждане в повечето случаи, над 30 хиляди долара имаме в камбуза за зареждане за провизии и продукции, но как това ще стигне до масата на моряците, до масата на екипажа, зависи само от един човек.
– А как техните желания стигат до Вас, как Вие угаждате на техните нагласи?
– Аз лично имам навика да пия кафето си с екипажа. Хубаво, че имаме така нареченото „кофи-тайм“ в 10 часа и в 15 часа на корабите, това е един „брейк тайм“ за половин час, в който екипажът си пие кафето заедно. В това време можеш съвсем спокойно и в една непринудена обстановка да седнеш и да чуеш какво приказват моряците ти, какво приказват мотористите ти, за какво иде реч, къде е проблемът. Дали климатикът не работи добре, дали храната нещо не им харесва, дали рейсът става тежък, дали има някаква друга причина и да се опиташ да решиш този проблем.
-Вие сте завършили Морско училище преди половин век. Как, докато сте били капитан, Вие сте развивали своите компетенции и квалификации?
– Значи това е един дълъг процес. Капитан се става най-рано след 10 години плаване. Това означава, че човек трябва да има достатъчно личен и житейски опит. Нека да си представим, че завършваш на 23-24 години, както аз завърших. За да станеш капитан трябва да си вече на 34. Вече имаш някакъв житейски опит зад гърба си, вече си се оженил, вече имаш деца, вече си решил семейните проблеми. Имаш го този житейски опит. Освен това, 10 години вече си плавал като стажант помощник-капитан, като трети помощник, като втори помощник, като старши помощник. Важно е изкачването на всички тези стъпала нагоре към капитанския мостик, като подчинен, който трябва да изпълнява заповеди. При нас дисциплината е доста близка до тази на войните кораби, за да може преди всичко да си осигури безопасността на кораба. Всичко е свърнато с безопасността на кораба. Ти си се е научил как да се сработваш, как да работиш с хората, как по най-бързия начин да усетиш своя екипаж. Защото в момента, в който капитанът подпише документа, че е приел управлението на кораба, в следващата минута, секунда и така нататък, той вече е напълно отговорен за всичко, което се случва на неговия кораб.
– Вие също сте отговорен към корабната компания, а имало ли е случай да проявявате своеволия?
– Значи има две условия. Първото е, че капитана се счита, че е представител на корабособственика. И второ, той е командир на своя екипаж. Тези две условия той трябва да съчетава в себе си. Той едновременно с това, че е отговорен пред корабособственика и трябва да изпълнява голяма част от задачите, които биват зададени от компанията. В крайна сметка компанията решава движението на кораба, осигурява товарите, условията на плаване, средствата и всичко останало, навързано с това. По договор капитанът има едно много важно право: „Последното решение е в ръцете на капитана“. Тоест, капитанът е най-близко до проблема, който съществува. Дали корабът ще започне да приема вода, дали ще избухне на кораба някаква епидемия, дали ще има някакъв технически проблем, който ще застрашава безопасността на кораба, екипажа и неговия товар. Капитанът най-точно може да определи и да вземе в крайна сметка решението дали трябва да се отправи към най-близкото пристанище, където да потърси компетентна помощ, съдействие, ремонт и така нататък, или да продължи със свои средства, възможности и екипажа да се справи.
– Кажете за непреодолимата морска стихия. Вие сте срещнали уникални бури. Имало ли е случай, при който да си кажете, тук вече работата е трудна?
– Това е нещо, което е естествено очаквано за всеки един, който тръгне да плава. Морето е непредвидимо. Морето, освен това, с всяка година става все по-бурно, все по-лошо, заради много причини, свързани с екологията, може би, но свързани и с движението на земята около Слънцето и така нататък. Там са дълги историите. Но в крайна сметка, нашата задача като екипаж е, в такова лошо време, ние да опазим, най-вече чрез капитана, да опазим кораба и екипажа и неговия товар и да можем да стигнем до точка Б, накъдето сме се отправили.
– Вие плавате на големи кораби. По-сигурни ли станаха те през годините?
– Сигурността е относителна като понятие. Корабът е като любовница, корабът е като жена. Ако не я гледаш добре, винаги е готова да ти изневери. Тоест, искам да кажа, че ако не поддържаш добре своя кораб, той не е в добро състояние, това означава, че ти си готов в едно лошо време да се справиш с лошите условия. Така както е със живота.
– Какво е лошо време за един толкова голям кораб?
– Малките кораби се качват и слизат по вълната. Защото са малки кораби относително спрямо големината на вълната. Докато нашите кораби са като вълнолом. При нашите кораби вълната се качва върху нас. На нашите кораби ние дори нямаме бак. Обикновено при другите кораби предната част или носът е по-висок. При нас е гладко като на самолетоносач. Така сме, защото това няма смисъл. Защото на 300 метра кораб вълната се качва и ни залива. Тоест това означава, че ти трябва, когато е хубаво времето, да си се погрижил за своята „любовница“, с която си лягаш всяка вечер. През деня си достатъчно поработил върху нейното общо състояние – където трябва да се смаже, където трябва да се уплътни, където трябва да се смени, където трябва да се изреже, където трябва да се подмени. Но така или иначе трябва да изглежда добре и да се справи с именно тези условия. А иначе корабите са предвидени да плават.
– Вие пишете книги, проза, поезия, детски приказки, но кое е основното послание към хората, което искате да споделите?
– Основното послание е да се обичат. Любовта дава крила, а когато човек лети и живее. Животът се състои в това да можем да живеем в нашия живот. Човешкият живот не се измери с годините, а с това какво си изживял през тези години. И само едни крила могат да дадат възможност да живееш по най-добрия начин. Влюбеният винаги е с крила.
– Вие сте обикаляли толкова много, но като стар варненец как намирате Варна, спрямо другите крайморски градове? Напоследък, какво е впечатлението Ви от Варна?
– Честно казано, тъжно ми е да говоря за моя роден град. Тъй като съм варненски шовинист в най-добрия смисъл на тази дума, този подарък, който правим нашата фондация за нашия роден град, не е случаен. Тази книга, която написах за Владислав Варненчик, не е случайна. Като дете живях в Гръцката махала. Вече повече от 40 години живея на ул. „Софроний Врачански“, долу до банката на центъра в Гръцката махала. Нашият град се обезличава. Няма го този дъх на морски град. Тези малки улички с липите. Липите все повече намаляват. Гларусите дори изчезнаха. Покрай нас имаше поне десетина гнезда на гларуси. И те изчезнаха. Няма ги смокините. Няма ги тези малки дворчета, в които ние си пиехме ракията под асмата. Където сме се обичали на двора.
Където се е чувствало семейството. Където всеки е познавал своя съсед. Където сме се събирали на тротоара. На нашата улица сме се събирали на обща софра, по случай изпращането на войник. А сега – едни безлични сгради. Едни безлични хора, които не се познават дори. И отдолу, тъй като са построени на две-три нива големи паркинги, ръмжат едни зверове, които тръгвайки да излизат, имаш чувството, че ще се появи някой Луцифер, който реве. И действително се появява някой, четири по четири, с 500 конски сили, скрити под капака. Отминава и ако си на тротоара ще те отвее. Това не е онази Варна, която трябва да бъде с дъх на море. После се чудим, защо няма моряци, защо е този отлив от любовта към морето. Аз посветих остатъка на живота си и до края на живота си именно в това да се опитам да възпитавам вас, младите хора, най-вече дори и дечицата в тази обич към морето. Защото морето има нужда от нашата обич.
– Трябва да е споделена обичта. В заключение, какво старият капитан ще ни каже не за своето минало, а за нашето бъдеще?
– Ще ви кажа, че е светло. Но светлината ви дава възможност да виждате повече, да виждате по-надалеко. От вас зависи обаче да стигнете и надалеч. Само от вас зависи. Това означава, че вие трябва всеки ден да се опитвате, като се събудите, да си поставяте само едно единствено условие. Бъдете по-добро копие днес от вашето вчера. Само така вие можете да усъвършенствате себе си, а готиният човек отвътре, се познава лесно и отвън. И ще ви харесват повече, а човек да се къпе в слава не е лошо. Моето име е Борислав, затова ви го казвам, но славата не идва лесно. Славата идва с много труд, който искам всеки един от вас да положи, за да усървършенства себе си.
– Уважаеми зрители, на гости ни бе капитан-далечно плаване Борислав Арнаудов. Благодарим за вниманието.
