Редакция "Нова Варна"
Утре е голям християнски празник – Преображение Господне. Този празник в християнския календар се свързва с едно от най-важните събития от земния път на Иисус Христос, а именно разкриването на божествения образ на спасителя пред учениците му.
Празникът съществува още през 4 век. Първоначално се празнува на местно ниво в Палестина от времето, когато императорът построява храм в чест на Преображение Господне на планината Тавор.
Всяка година, празникът се пада на 6 август. Това е денят, в който църквата го отбелязва по нов стил, а по стар стил се празнува на 19 август.
Според евангелския текст събитието Преображение се е случило през февруари, 40 дни преди Великден, но православната църква премества празника през август, за да не се падне във времето на Великия пост.
Сред най-ярките обичаи в недалечното минало се открояват следните, част от които са съхранени и днес:
– Уговарянето на годежи около празника, за да се мине през венчило през ранната есен. Целият живот на хората се въртял около нивите и грижата за реколтата. И годежите, и сватбите се планирали така, че невестите да раждат по време, когато не се очаква усилена работа на полето. Младите булки трябвало да бъдат свободни да помагат на семейството си през усиления летен сезон, когато имало много кърска работа.
– На Преображение се вярвало, че се обръща времето – тръгвало към зимата, морето се изпълвало със студени течения, изстивали водите му. И дните ставали по-къси, вечерите – по-хладни, а птиците се стягали за дългия си полет. Според народния календар слънцето обръща гръб на лятото именно на Преображение.
– На Преображение Господне се променяло не само времето. Променяли се хората, преобразявали се, опитвали се да бъдат по-добри така, както Исус се преобразил на хълма – лицето му светнало като слънце, дрехите му станали бели като светлина. Празникът и до днес е свързан с надеждата за промяна към по-добро.
– На Преображение Господне хората гледали с надежда към небето. Със същата тази надежда и днес отправят поглед нагоре, вярвайки че се „отваря“ небето и сбъдва желанията на щастливците, видели това „отваряне“.
– Сред традициите за Преображение Господне е и празничната трапеза. Традиционната трапеза за Преображение задължително включва риба и рибни продукти, тъй като е по време на Богородичните пости и приготвянето на месо и местни ястия не се разрешава.
– Символ на този празник е гроздето – от него се приготвя виното, което се счита за Божий еликсир. В Светата литургия, свързана с празника, има специално молитвено песнопение, посветено на освещаване на гроздето. Традицията повелява на този ден за пръв път да се опита грозде за годината. По традция у нас на този празник в малките населени места се провеждат панаири за размяна на животни и стоки.
Така традициите, надеждата, вярата на хората са съхранени от първите векове на християнството, когато се е зародил празникът, до днес, пише сайтът Актуално.
Именници на Преображение Господне
Всяка година именници на 6 август са хората, носещи имената Сотир, Спас, Христин, Христина, Християн, Християна, Христо, Сияна, Светлин, Светла.
