На днешния ден (26 август) се навършват 85 години от рождението на големия български актьор Тодор Колев. Роден е на 26 август 1939 г. в Шумен и е кръстен на своя дядо Тодор Колев.
Баща му създава модно ателие за мъжки облекла „Адам“ в Шумен и получава псевдонима Адам, а малкият Тодор започват да наричат малкото Адамче. До идването му в София, а и по време на следването му всички го наричат така, предава БТА.
„Театърът е моята първа и най-голяма любов“, споделя Тодор Колев. Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“. Първия път не го приемат: „Не бях подготвен. Бях войник и буквално от едно учение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си дрехи“. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото преди това разбира, че във ВИТИЗ приемат предимно актьори с „мастита фигура и мощен глас“. Завършва ВИТИЗ през 1965 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския драматичен театър. Тогава става популярен с шеговитите песни, които изпълнява.
Култови образи в театъра и киното:
Тодор Колев създава култови образи в театъра и киното. Христоматийни са ролите му в постановката „Човекоядката“, в театър „София“, във филмите „Двойникът“, „Господин за един ден“ и „Опасен чар“. На сцените на Пловдивския драматичен театър и театър „София“ Тодор Колев изиграва едни от най-запомнящите си роли – на Коля Красоткин в „Момчета“ на Виктор Розов по Ф. М. Достоевски, на Васенка в „По-големият син“ и на Шаманов в „Миналото лято в Чулимск“ от Александър Вампилов, на Марин в „Пътеки“ от Николай Хайтов, на Поп Харитон в „Събота’ 23″ от Стефан Цанев, на Орландо в „Както ви харесва“ по Уилям Шекспир, на Топузов в „Човекоядката“ на Иван Радоев, на Горо Горов в „Таралеж“, на Цеко Цеков в „Кълбовидна мълния“ на Иван Радоев, на бабата в „Зелената брадавица“ по Никола Русев, на Джордж в „Догодина по същото време“ от Бърнард Слей, „Имате ли огънче“ на Недялко Йорданов, „Рожден ден“ от Харолд Пинтър.
Незабравими остават ролите му в киното. Филмите, в които е участвал, са повече от 30. Сред тях са „Цар и генерал“ (1966) на Въло Радев, „Случаят Пенлеве“ (1968) „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Козият рог“ (1972), „Преброяване на дивите зайци“ (1973), „Иван Кондарев“ (1974), „Топло“ (1978), „Двойникът“ (1980), „Господин за един ден“ (1984), „Опасен чар“ (1984), „Смъртта може да почака“ (1985), „Човек на паважа“ (1987), „Нощем по покривите“ (1987), „Испанска муха“ (1998), както и в телевизионните сериали „Морска сол“ (2005), „Приключенията на един Арлекин“ (2007) и „Сутрешен блок“ (2012).
Голямо признание
За ролята на Пурко от „Господин за един ден“ (1984) – беден селски музикант, който непрекъснато измисля нови начини да надхитри живота, за да успее да изхрани многолюдното си семейство, Тодор Колев получава наградата за най-добра мъжка роля през 1985 г. на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми в Габрово. За изпълнението си в „Двойникът“ (1980), в който играе едновременно две роли – на талантливия учен доц. Денев и на братовчеда Иван, е удостоен с първа награда за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1980 г.
Италиански вестник от средата на 80-те години на 20-и век поставя Тодор Колев редом до Чарли Чаплин: „Един българин си позволи да имитира Чаплин (става въпрос за импровизирания танц с хлебчетата от филма „Опасен чар“ (1984), в който той играе ролята на Ястребовски), но когато човек види целия филм разбира, че той има право за това“. През 1988 г. филмът е отличен със Специалната награда от Фестивала на комедийния филм в Шамрус, Франция. Тодор Колев лично получава отличието. „Интересното беше, че французите се смяха на това, на което се смяха и зрителите у нас. Това е феноменът на смеха“, споделя актьорът през 1989 г. в интервю.
„Депутат беше моята най-кратка роля“, казва Тодор Колев. В началото на 90-те години на 20 век той не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. От 19 юли 1990 до 2 октомври 1991 г. е депутат от Съюза на демократичните сили в VII Велико народно събрание. От 1992 година е съветник по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада. През май 1993 година доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към актьорската професия. „Заех се, защото знаех, че дълго няма да продължи. А това е най-кратката роля, която играх, като се има предвид, че 11 години представяхме „Човекоядката“, шест години – „Догодина по същото време“, а тук едва година и нещо…Когато става въпрос за работа, се отнасям дори педантично. За съжаление, доста скоро разбрах, че нищо сериозно не се прави в Народното събрание“.
Варненското софиянче от Шумен:
В продължение на 25 години, Тодор Колев преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Започва през 1978 година, от 1992 е доцент. Негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова.
През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга „Варненското софиянче от Шумен – живот и страдания грешнаго Тодора“ в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни. През 2005 година Тодор Колев е удостоен със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен. През 2011 г. той получава награда „Икар“ на Съюза на артистите в България за изключителен принос към българския театър.
Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 г., на 73-годишна възраст, след продължително тежко боледуване. Година след смъртта му, на 11 юли 2014 г., в градската градина, в Шумен, е открит паметник на Тодор Колев с цигулка и кадър от филмова лента. Автор на монумента е проф. Младен Младенов, а паметникът е до известното в миналото заведение „Казиното“, където Тодор Колев е работил като музикант. На 25 юни 2024 г. в Шумен е открит първият комедиен театрален фестивал „Тодор Колев“, създаден по идея на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“.