Александра Камбурова
С екипа на медия „Нова Варна“ се свърза наш читател, за да разкаже за нападение, извършено в началото на юли тази година. Потърпевшата живее във варненския квартал „Владиславово“, където се е случило посегателството над нея.
В последващия текст няма редакторска намеса.
„Здравейте, казвам се Златина Никова, живея в квартал „Владиславово“. На 08.07.2024г. в 7:30 часа, излизайки от нас, вървейки надолу към бариерата на пазар „Владиславово“, където бях паркирала, бях нападната от мъж с маска. Спрях се пред колата си, за да си извадя ключовете и тогава забелязах мъжа с маска, облечен с черни дрехи и черна шапка „Адидас“, който се задаваше към мен, идвайки измежду спрелите коли. Когато видя, че го виждам, той почти на бегом се засили към мен, вдигна си ръката и ме удари по главата с метален червен нивел.
Аз започнах да викам, виждайки кръвта стичайки се по лицето и тялото ми. Тъй като нападателят ми се спря за няколко секунди точно пред мен, след като ме удари, аз се изплаших и започнах да викам. Той видимо се изплаши при вида на кръвта и моите викове и побягна през булевард „Константин и Фружин“ към Читалището.
Тъй като около мен имаше доста минувачи, както и 2-ма от пазачите на пазара, всички ми се притекоха на помощ и се обадиха на 112 да съобщят за нападението. След около 20 минути дойде линейка, хората се обадиха повторно на 112 да попитат дали линейката да чака полицията или да тръгва към шокова зала в Окръжна болница. Диспечерката потвърди, че сигналът е приет от полицията, но не знае защо се бави полицейската кола. След което бях откарана в болницата за снимка и обработване на раната.
Очаквах, че полицията все пак ще отиде и ще разпита свидетелите, които останаха да чакат полицията. Бях в болницата до 11:00 часа, след което, по предписание на докторите, се прибрах да лежа, казано ми бе, ако се почувствам зле да се върна, тъй като има опасност от сътресение на мозъка. В болницата полиция също не дойде.
На 09.07.2024 г на обяд, след като си изкарах медицинско, дойдох до Трето районно и дадох подробни показания на полицай М. Н. Все още не ми е ясно как след 2 подадени сигнала на 112 полиция не дойде, не ме потърси.
В описанията си на полицай М. Н. и сега също заявявам, че ясно разпознах нападателя си. Аз живея в този квартал от 30 години, имам магазин на пазара от 10 години, очите на нападателя си съм ги виждала десетки пъти, преминавайки през пазара във видимо неадекватно състояние. Същият този мъж има специфични маниери и походка на “Мики Маус“, разпознаваем е от всички колеги на пазара. В деня на нападението ми един от пазачите също каза, че го е разпознал.
Преди няколко месеца Р. Р., който съм сигурна, че ме нападна на 08.07.2024 г, премина с подобна маска на лицето гол до кръста, викащ и мятащ ръце по същия начин, по който и когато ме нападна. Доколкото ми е известно, той е и добре познат на полицията.
При разпитването ми от полицай М. Н. дадох точен час на нападението, 7:30-7:40 часа, както и откъде и накъде побягна нападателят ми. На 31.07.2024 г. разбрах, че показанията, които дадох на 9.07.2024 година, не са вписани като жалба, аз бях прекалено стресирана от случката, но ясно заявих тогава, че искам да подам жалба и да съобщя за нападението, което беше извършено към мен.
Дадох точен час, както и камерите, които са могли да заснемат мъжа с черни дрехи, бягащ рано сутринта към Читалището. Това са камерите на банка ДСК, откъдето мисля, че дойде нападателят ми, както и камерата на светофара, който е на около 30 метра от мястото, откъдето пресече и избяга, както и камерата на магазин „Булмаг“, страничните камери хващат площадката на Читалището, камерите на самото Читалище, както и камерата на автобуса който е щял да блъсне нападателя ми при неговото побягване през булеварда. Надявам се, вече да са прегледани. 1 седмица след случилото се, след като се отърсих от случката донякъде, аз ходих и питах за действащи камери, потвърдиха, но и всеки обект най – вероятно ги пази определен период.
След нападението ми и подадения сигнал към 112, неявяването на полиция ме кара да се чувствам незащитена от органите на реда.
В отговор на моите показания чух единствено коментар от полицая, който взе показанията. Каза ми, че съм гледала прекалено много филми и нямало как да се изгледат всички камери в квартала. Тези думи на полицая ме накараха да онемея, не мога да повярвам, че подобно нещо може да бъде изречено от човек с неговата позиция. Именно заради това наркомани, крадци и убийци се разхождат безнаказано, знаейки, че няма кой да ги спре.
Преди време получих отговор от полицията, че нямало достатъчно доказателства, че посоченият от мен Р.Р бил разпитан, но отрекъл да е извършителят. Ако полицията си беше свършила навреме работата, ако бяха дошли на сигнала, щяха да имат свидетели, ако бяха потърсили още първата седмица записите на камерите, можеха да докажат думите ми, тъй като в 7:30 сутринта няма десетки мъже, бягащи по улиците. (Аз лично ходих да питам дали има записи и колко се пазят, полицията не беше ходила до магазин „Булмаг“, а те пазили записи само 1 седмица).
От инцидента насам не мога да се разхождам спокойно в собствения ми квартал, където съм израснала и където сега се чувствам напълно незащитена.
Пиша всичко това като наранена и много разочарована гражданка от органите на реда. Подадох няколко жалби и към Трето районно и към прокуратурата заради бездейсвието на полицията. Ако бях ударена 3 см по – надолу можеше да остана на място. Това ли трябва да се случи, някой да умре, за да се задействат полицаите?“
