Редакция "Нова Варна"
На 6 септември се навършват 139 години от Съединението на България – празник, който има особена символна стойност за морската столица. В тази връзка 6 септември е почивен ден, а тази година се пада в петък, което създава предпоставка за дълъг уикенд.
Именно във Варна на 6 септември 1885 година княз Александър Батенберг обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Къде точно в града ни се е случило това и цялата история на празника, ще разберете в следващите редове:
Батенберг се обявява за княз на двете части пред огромно множество от балкона на тогавашната „Телеграфо пощенска станция“, чиято сграда днес не съществува, но се е намирала между Държавния архив и зданието на Съдебната палата във Варна.
Алекса̀ндър I Български (на немски: Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, роден като Александър Йозеф фон Батенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български владетел става по взаимно съгласие на Великите сили според Берлинския договор, но водеща роля има Русия. Той е военен, няма никакъв политически опит, но приема присърце задачата до оглави българската държава. Първите сформирани правителства постигат ограничени резултати, което го кара през април 1881 г. да извърши преврат и да установи свой едноличен режим на пълномощията до декември 1883 г. Включва в управлението руски генерали, но различията му с тях по отношение на развитието на България го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. На свой ред руските дипломатически представители в княжеството започват да работят за отстраняването му. По време на Съединението се обявява за „княз на Северна и Южна България“ и предприема дипломатически стъпки за международното му признаване, но Русия се обявява решително против и отзовава руските офицери от българската армия. Само дни след това Сърбия нахлува с войските си и започва Сръбско-българската война. Княз Александър застава начело на младата българска армия. Принуден е да се съгласи на примирие под натиска на Австро-Унгария, но извоюваната победа изиграва важна роля за укрепване на престижа на българската армия и за признаването на Съединението. Този успех окончателно настройва Русия срещу княза и тя започва кампания за отстраняването му, като привлича за целта част от армията. На 9 август 1886 г. е извършен военен преврат и княз Александър е принуден да абдикира. Завръща се в Германия, след това служи в австрийската армия. Умира през 1893 г. след неуспешна операция на перитонит. Останките му са пренесени в България и се намират в Мавзолея на княз Александър I, в центъра на София.
В началото на септември княз Александър I Батенберг е на военни учения в Шумен. Той се връща се в манастира „Св. Димитър“ – летния дворец „Сандрово“ (първообраза на „Евксиноград“) и на 6 септември 1885 година сутринта получава известие за събитията в Пловдив. Веднага тръгва за варненската „Телеграфо пощенска станция“. Пристига около 10.00 часа в кортежа на своята свита гвардейци, препускайки с файтон към града и преминавайки през днешната ул. „Мария Луиза“. Ескорта завива покрай сегашната сграда на Държавен архив Варна и достига до варненската „Телеграфо пощенска станция“. Князът влиза забързан към телеграфа на втория етаж. Стои тревожно до апаратчика на телеграфния апарат и разменя съобщения с ръководителите на бунта в Пловдив до изпращане на телеграма, че подкрепя Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Населението посреща новината възторжено. По улиците на Варна тръгват шествия, като основна група тръгва от Екзарх Йосиф (Шишкова градинка), отправя се към площад „Мусала“ и старата жп гара Варна. Шествието е съпроводено от духовата музика на 8-ми Приморски пехотен полк и войници. Хората се движат със запалени факли, газеници, лампи и знамена.
