Георги Костов
Накратко:
Изборите в България се превърнаха в корпоративно състезание с награди. Шарлатанско-Мутренско тото на тъмно. Повечето от участниците се избират чрез представители на бизнес организации, членуващи в партии. „Кешът“ се покачва с намаляване на необходимите гласове за депутатското кресло. „Бухалките“ са заменени с камери и медии. Системата изхвърля по-слабите с по-малкото кеш. Има и такива, които изчакват и ще дойдат на власт, след като другите се изядат помежду си. При разпада пострадали ще са хората. Народът засега е спокоен, защото има „кеш“, а докога ще има. Кой ще е виновен?
За четящите:
Изборите в България все повече започват да заприличват на корпоративно състезание с награди. В голямата си част участниците се формират от няколко центъра на влияние с членуващи в тях бизнес организации. С намаляването на интереса към вота, инвестиционната политика се ускорява, а потенциалната рентабилност нараства. Апатичността на обществото, и като цяло на отделните граждани, е провокирана от множество фактори и се забелязва като процес и в Европа. В България тази ерозия е подсилена и от други генератори, които вървят под повърхността на системата, допринасяйки за нейното поетапно разграждане.
Винаги е имало икономически лобита и интегриране на интереси, но това се е случвало в контекста на обществения политически процес. Мутациите в тези процеси започнаха да стават видими, а даже в последните години се идентифицират и публично.
Българинът не гласува по една проста причина в народопсихологията: „За какво да им гласувам на тези, те са като другите“. В България повечето хора са наясно, че изборите се определят от контролирания корпоративен и манипулиран вот. Партиите по места се интересуват коя фракция и кой местен бизнес колко гласа може да докара. И докато това е в основата на новата реалност на бизнес демокрацията, масовият гласоподавател не показва доверие в системата, отказвайки да участва.
Историята показва, че без идеология и посока на растеж, тази превзета система на управление е обречена. Не е обречена, защото е „неправилна“, а защото в същността си бизнесът има за цел да се конкурира за по-висока печалба. Феноменът на самата бизнес конкуренция в политиката води до задълбочаване на кризата, защото липсва същността – вяра, че може да е по-добре.
Липсата на легитимност и изтласкването на по-малките „играчи“ от политическата сцена оформя нови възможности за поискване на смяна на модела. Огромната маса от негласували може да бъде запълнена с нова пътеводна светлина на вяра за „правилната“ посока.
Това, разбира се, не означава да се отречем от демокрацията и да се върнем към комунизма. Има много различни системи на управление и ние можем да доразвием нашата като допълним недостига на фасадната демокрация, в която живеем. Има модели на полу-президентски републики, двукамерни парламенти, разширени местни власти с избираеми губернатори и директори на полицията.
