По цял ден сме изправени пред необходимостта да играем себе си, като при това сменяме непрекъснато ролите.
В началото на деня сме преди всичко съпруги и майки.
Започваме с приготвяне на закуската, консултацията на облеклото на съпруга, контрол върху детето – дали си е взело всичко необходимо за училище, дали си е изпило млякото, дали си е измило зъбите, дали е с точните дрехи за климатичните условия. След това идва ред и на нашите дрехи, но не преди да сме почистили масата и да сме оставили всичко в ред. И то не защото сме супердомакини, а защото като се върнем вечерта уморени от работа, хайде познайте, кой ще трябва да го свърши.
Дали забравих нещо? Ами да! Нека сега да се върнем съвсем в началото, още преди закуската и всички последващи действия. Ние сме жени и е особено важно да изглеждаме добре, така че цялата сутрешна поредица започва с нашия тоалет – душ, грим и т.н.
Как да е, успели сме да се измъкнем читави от къщи, почти навреме и завъртайки ключа на външната врата минаваме в друга роля –
на работещата жена.
Без значение е дали сме шефове или подчинени, ролята си е роля. Е, разбира се, ако сме на ръководна длъжност, става в пъти по-тежка отколкото ако само изпълняваме задачи. Минаваме от среща в среща, вземаме или изпълняваме решения. И така до вечерта. С малка пауза на обяд, когато докато похапваме в обедната почивка и изслушваме проблемите на близките си,
влизаме в ролята на приятел.
Някъде към шест (времето е условно, защото колкото си по-високо в служебната йерархия, толкова по-късно си тръгваш от офиса) идва ред да влезем отново в познатата
роля на домакиня, майка и съпруга,
която започва не в момента, в който влезем вкъщи, а когато минем пътьом през магазина да напазаруваме. Към този момент мозъкът ни вече е превключил на друга честота, която се фиксира с приближаването към дома. А там се започва от вратата: „Скъпа, къде ми е онази риза?”, „Мамо, мамо, да знаеш какво стана в училище”, „Съкровище, шефът ми е пълен задник. По цял ден така ме изцежда и никога не е доволен, Толкова съм уморен и гладен. И като стана въпрос: Кога ще вечеряме?” И ето ни отново във вихъра ни – изслушали всички, които имат нужда да бъдат чути, нахранили ги и почистили. И когато все пак си легнем, имаме сили колкото да затворим очи и да заспим на мига. А как добре би ни се отразила една вана или един масаж. Само че кой да ти направи масажа – изцеденият от шефа си ли?
И като дръпнем чертата, какво се получава?
Майка и съпруга – 1 час сутрин + 4 часа вечер = 5 часа, служител – 7 часа, приятел – 0,5 часа, „просто аз” – 1-1,5 часа. Зашеметяваща равносметка. Дванадесет часа и половина на ден сме в роля. Хей, хора, искам да го уволня този режисьор!