Дамян Дамянов
5 лева на ден се оказват цената едно умно 14-годишно момиче да спре да учи. Мария Стоянова от асеновградското с. Леново е завършила осми клас в близкото с. Тополово, а този септември семейството ѝ спряло да я праща на училище.
Източник: http://www.burgasnovinite.bg/
Тийнейджърката иска да продължи образованието си в някой от техникумите в Асеновград, да се среща с връстници и да бъде щастлива, но чувството за безнадежност заради безпаричието са взели връх. Междувременно баща ѝ Стоян паднал от 6-метрова височина и още е по болниците, а на по-големия ѝ брат открили онкозаболяване, пише „Монитор“.
За Стоянови в Леново никой една лоша дума не може да каже. Бащата Стоян бил много трудолюбив и на него се крепяла цялата фамилия. Както той, така и двамата му синове – големият Коста и по-малкият Петко, са тенекеджии. Тримата мъже приемали поръчки от съседни села да ремонтират улуци и покриви, като така изкарвали прехраната на семейството. През септември семейството преживяло два удара. Първо братът на Мария – Коста, се разболял от левкемия. Няколко месеца по-рано младият мъж се чувствал зле и отпаднал, и не можел да работи. Прегледите в Асеновград не открили нищо обезпокоително. Когато обаче кръвна проба била изпратена в лаборатория в Пловдив, медиците били категорични за онкозаболяването.
Бедното семейство се притеснило как ще намери пари за лечението на Коста. Това се отразило изключително зле върху бащата Стоян, който от притеснение и безпаричие няколко дни не ял. Човекът карал само на кафета, за да спести някой лев за лечението на сина си. В това състояние в края на септември майсторът приел поръчка да ремонтира покрив в съседното с. Тополово. Спазарил се за 50 лв., за да може да купи храна за вкъщи. Синовете му предполагат, че именно заради това, че е бил гладен и притеснен, горе на покрива му прилошало и Стоян паднал от 6 метра височина върху цимент.
„Тогава аз малко не бях добре и баща ми отиде да работи сам. Към 9 часа се качи на покрива, летвите били изгнили и в 9.30 часа стъпил накриво, паднал и лошо си ударил главата, таза, а далакът му се спука. Изпаднал в шок и безсъзнание”, разказва Коста. Веднага след това Стоян бил откаран в пловдивска хирургия, където му направили животоспасяваща операция. При интервенцията лекарите отстранили далака му, но проблемите не свършили дотук.
На 24 септември му била направена операция на гръбнака защото имал счупен пети гръбначен прешлен. Наложило се семейството да събере по най-бързия начин близо 6500 лева за поставяне на комплект 6-винтова стабилизация от титан. 6-часовата операцията минала успешно и Стоян бил изписан, но 20-ина дни по-късно състоянието му се влошило. Той започнал да се оплаква от болки в коремната област. Преглед с ехограф установил срастване на черва, разказва Коста. Наложили се още няколко операции, за да бъде спасен отново живота на Стоян.
Междувременно дъщеря му Мария си стои вкъщи, като дори не смее да се надява, че някой ден може да продължи да учи. „Голямо нещастие. Първо на мен ми откриха левкемия, а десет дни по-късно и той падна от покрива. И двамата мъже, които трябваше да издържат семейството, сме болни. Никой не пуши от нас. Не пием алкохол. Пазаруваме в Асеновград по-евтино леща, фасул. А оттук вземаме на вересия хляб. Имаме към 200-300 лева най-малкото борч в магазина в селото и жената ни чака. Тя ни познава и знае, че като имаме пари, ще ѝ се издължим. А и ток, и вода има за плащане”, клати глава тъжно Коста Стоянов.
На въпроса на „Монитор” към Мария дали иска да продължи да учи, тя е категорична: „Иска ли питане? Много ясно, че искам да продължа да уча, но просто нямаме средства. Нямаме пари за пътни”.
„Мария беше отличничка. По английски имаше шестици”, хвали я брат ѝ Коста. След това обаче той е категоричен, че сестричката му не може да продължи образованието си. „Не може. Няма средства да пътува всеки ден до Асеновград. Няма как. Не може. Към 3 лева на ден са пътните и още 2 лева ще ѝ трябват, за да яде нещо. Не може по цял ден гладна да стои. Нямаме по 5 лева на ден”, казва Коста. Брат му Петко допълва: „Няма как да я издържаме”. Момичето е завършило осми клас в основното училище в близкото с. Тополово. Навремето там имало и гимназия, но била закрита. Вариантът пред Мария е да пътува всеки ден до Асеновград, за което пари липсват. „150 лева на месеца тя трябва да ги има, за да ходи на училище”, допълва пак Коста.
В семейството образованието е на почит. Третият им брат е в 12-и клас в техникум в Асеновград и въпреки трудностите догодина ще бъде абитуриент. И той често заради липса на пари стоял гладен по цял ден, или се прибирал до Леново на стоп или пеша, но продължава да учи.„Като няма пари за учене, ще си стоя вкъщи, ще помагам с каквото мога вкъщи и това е. Имах добър успех в училище, въпреки че много редовно не ходех. Учителите ми се възхищаваха и казваха, че само ако идвам на училище и да обръщам внимание в часовете, ще имам отличен успех”, разказва с примирение Мария. Признава, че понякога не е ходила редовно на училище в Тополово, защото не е имала пари. „Срам я беше да ходи без пари на училище. Като стоят до 4-5 часа на занималня, гладна ли да стои? Но въпреки че не е ходила редовно, тя учеше у нас и по-добре знаеше уроците от другите деца”, хвалят я братята ѝ Коста и Петко.
